He is the devil 2

5.Благодаря, Ванила!

Гледна точка на Бруклин

Стоях си в завода и почиствах лаборгинито си. Ох, толкова обичам тази кола. Това е животът ми и ако някой идиот си позволи да я докосне, ще го накълцам на парченца и след това ще го дам на лисицата на Ливай да го изяде. Като казах Ливай, трябва да отида да го видя. Дължи ми пакет Skittles и 1000 долара. Но тъкмо измих колата си, не искам пак да я мърся, а и трябва да изсъхне. И точно в този момент, съдбата ми прати гномът Джонсън.

-Ей, дребен! Ще ме закараш ли до Ливай?-попитах го и той ме погледна.-Разбира се, че ще ме закараш! Хайде да тръгваме.-отговорих вместо него, а той просто кимна. Излязохме от завода и се качихме в колата му.

-Как беше в Русия?-опита да завърже разговор, но няма да стане.

-Това, че ти казах да ме закараш до брат ми не означава, че ще си говорим!-обясних, но той не ми обърна внимание.

-Наистина ли е толкова студено там?-попита, а аз извъртях очи.

-Направо ти замръзва сопола! Никога повече няма да отида в Русия, поради две причини: Първо-студено е, а аз искам да съм единственото студено нещо, второ-имах неприятности с една откачена рускиня.-все пак реших да му отговоря, защото иначе нямаше да ме остави намира.

-Ясно...Тази Алекса не ти ли е странна?-отвърна и аз изпуфтях.

-Само като чуя руския ѝ акцент и кожата ми настръхва. Искам да я убия! За каква се мисли, че да ми отговаря? Тази не е добре, същинска рускиня.-казах и той ме погледна изненадано.

-Рускиня? Знаех си, че има нещо в акцента ѝ!-замисли се и отново върна погледа си на пътя.

-То само като я видиш каква бледа кожа има и тези сини очи, можеш да разбереш, че е от Русия!-извъртях очи.

-Гилински дали знае?-попита и аз се засмях.

-Едва ли, той е тъп! Щом се е хванал с тази, значи си е изгубил ума. Как искам Ванила да се появи, тогава ще стане интересно.-потърках дланите си една с друга и се усмихнах злобно.

-Ако Ванеса си дойде, Гилински ще се осъзнае. Все още я обича, тази е просто за заблуда.-отвърна той и спря колата пред някакъв бюжетериен магазин.

-Какво правим тук?-попитах объркано. Този още ли е влюбен в мен? Май не беше добра идея да карам него да ме доведе.

-Спокойно, няма да ти купувам пръстен или нещо друго! Ливай и Елизабет имат магазин.-обясни той и аз си отдъхнах. Слязохме от колата и се насочихме към магазина.