He is the devil 2

17. Проблем ли имаш с това?

Не помня в колко часа се прибрах снощи, нито пък как съм се прибрала. Като цяло много неща ми се губят, но само едно помня като бял ден. Целувката между мен и Гилински. Смешно е, когато говори едно, а върши съвсем друго. Не може да крие чувствата си дълго. Рано или късно ще се осъзнае и се надявам да е рано, защото не знам дали ще мога да чакам много дълго.

Взех си душ и направих сутришната си рутина. Нищо, че беше 13 часа. Върнах се в стаята си и облякох черни дънки с висока талия и бяла тениска. Прибрах телефона си в единия джоб на коженото си яке и взех ключовете за колата ми. Слязох долу и видях татко да се излежава на дивана.

-Ей, кога се прибра?-попита той и се изправи.

-Честно да ти кажа и аз не знам.-отговорих му и двамата се засмяхме.

-Към завода ли отиваш?-попита и аз кимнах.-Ще дойда с теб, имам да ви казвам нещо.-каза и двамата излязохме от къщата.

Качихме се в колата ми и потеглих към завода. По пътя не си говорехме много. През по-голямата част от пътя татко говореше по телефона с приятелката си, на която ѝ забравих името. Не ме бива със запомнянето на имена.

***

Спрях колата пред завода и с татко слязохме от нея. Двамата се насочихме към сградата пред нас и влязохме вътре. Вървяхме по тъмните коридори и не след дълго влязохме в стаята, където по принцип се събираме. Останалите вече бяха тук, освен Ливай и Елизабет. Както казаха, върнаха се само за състезанието и след това продължават с живота си.

-Как сте, купонджии? Наспахте ли се?-провикна се татко и всички го погледнаха заспало. Той се засмя тихо и седна на мястото си.

-Алън, снощи изпусна голям купон! Нямаше в кого да счупя празните бутилки с алкохол.-обади се Бруклин и погледна към посинената приятелка на Гилински.

-Защо не ги разби в твоята глава?-отвърна заядливо тя.

-Защо не се гръмнеш?-попитах и скръстих ръце. Тя ме погледна, а аз повдигнах вежди.

-Добре, да се успокоим малко! Имам да ви казвам нещо свързано с италианската мафия. Снощи си говорихме с...-татко беше прекъснат от звъненето на телефон. Всички насочихме погледи към източника и разбира се това беше матрьошката.

-Съжалявам, важно е! Вие продължете.-каза тя и излезе от стаята. Тази е замислила нещо...

-Та, както казвах... С Марчело решихме да работим заедно. Ще обединим двете мафии и ще си помагаме. Ще бъдем нещо като съдружници.-довърши си мисълта татко и аз се усмихнах.

-Това е страхотно! Работила съм с тях и мога да потвърдя, че са големи професионалисти в тази сфера. Марчело е на върха в тази област, което помага и на нас да се издигнем.-възкликнах и татко кимна.

-Точно така!-съгласи се с мен.

-Нали не се налага да се срещаме често с тях?-обади се Гилински и всички го погледнахме.

-Проблем ли имаш с това?-отвърнах му с въпрос.

-Може би!-отговори заядливо.

-Искаш или не, ще ти се наложи да срещаш често с тях, тъй като все пак ще работим заедно.-каза татко и той извъртя очи.

-Щом ние търпим тъпата ти приятелка и ти ще търпиш да работиш с Марчело!-изсъсках насреща му, а той присви очи.

-Вие не я търпите, вие искате да я убиете!-отвърна той.

-Но все още е жива, нали?-намеси се Бруклин.

-Джонсън, ще ми донесеш ли документите от склада?-провикна се татко и Джонсън кимна. С Бруклин и Гилински от своя страна продължихме спора си.

Гледна точка на Джонсън

Излязох от стаята и се запътих към склада, но нещо привлече вниманието ми по пътя. Приятелката на Гилински разговаряше нещо много интересно по телефона в една от стаите. Така "случайно" дочух от разговора ѝ и се приближих малко по-близо до стаята.

-Не мога да се правя на слабачка повече...Знам, опитвам се да го убедя, че тя го мами...Не, няма да го позволя, спокойно...Ти кога ще дойдеш?... Ще ти се обадя, когато науча нещо ново!-приключи разговора си и аз веднага се отдръпнах от стаята. Побягнах към склада и веднага се шмугнах вътре.

С кого говореше? И какво означава, че не може да се прави на слабачка повече? Тя да не би да изнася информация от мафията? Мамка му, трябва да кажа на Ванеса! Грабнах документите на Джон и веднага се запътих към стаята, където бяха те.