He is the devil 2

32. Къде е Ноа?

Бях в завода, за да оправя едно нещо на колата си. Започна да издава странен звук по пътя като идвах и реших да погледна какво се случва. Отворих капака и започнах да преглеждам дали всичко е наред.

Проверих маслото, спирачната течност, акумолатора, всичко. Не откривах никакъв проблем. Докато се чудех от къде може да е този звук, Джак дойде и постави целувка на бузата ми. Усмихнах се леко и го погледнах.

-Какво правиш?-попита и погледна към колата.

-По пътя започна да издава странен звук и реших да проверя дали има проблем, но всичко е в изрядност. На таблото също не ми показва нищо нередно.-обясних и той кимна.

-Може би е било просто моментно.-предположи той.

-Може би.-повторих и затворих капака. Изтупах ръцете си и се подпрях на колата. Гилински застана пред мен, като постави ръцете си на талията ми и се усмихна. Обхождаше лицето ми с поглед и не казваше нищо.

-Какво?-попитах и той се засмя леко.

-Нищо, просто...се радвам, че отново съм с теб. Липсваше ми!-отговори Джак и аз се усмихнах. Поставих ръце на врата му и го погледнах.

-И ти ми липсваше.-отвърнах и слях устните ни. Джак задълбочи целувката, но някой се изкашля зад нас и ние се отделихме.

-Бях забравила какво е да сте заедно.-измрънка Бруклин и влезе в стаята. Останалите също се появиха и всеки си намери занимание.

Реших да отида при Тони и да го разпитам как премина партито онази вечер. Казах на Джак ще отида при него, а той само кимна и Ноа дойде. Оставих ги да си говорят и се приближих към момчето, което отново беше забил поглед в Ливай и Елизабет.

-Хей, как мина с Елизабет онази вечер?-попитах го и Тони ме погледна.

-Беше просто...перфектно. Забавлявахме се и отидохме у нас.-отговори той и аз окорих очи.

-Така ли? Браво на теб!-засмях се и го бутнах леко.

-Мда, но тя обича Ливай. На сутринта започна да се самообвинява и си тръгна. Не мисля, че нещо ще се получи.-отвърна той и ме погледна леко тъжно.

-Не се отчайвай, защото не се обадих само на теб, за да кажа какво се случва с Ливай и Елизабет.-повдигнах вежди, а Тони ме изгледа странно.-Джонсън също си пада по Ливай и когато се обадих на теб малко по-късно звъннах и на него. Не знам какво се е случило при него, но мисля че е бил при Ливай.-обясних.

-Значи и Ливай ѝ изневерява?-попита объркано, а аз повдигнах рамене.

-Не знам, но определено и двамата не са това, за което се представят.-отвърнах и погледнах към бъдещите младоженци. Държаха се малко дръпнато един с друг. Елизабет не изглеждаше да е в настроение, а Ливай не ѝ обръщаше особено внимание. Дали правя грешка, че се меся във връзката им?

Докато си задавах въпроси дали правя нещо грешно, татко връхлетя в стаята. Разглеждаше някакви документи и веднага отиде при Бруклин. Двамата проведоха кратък разговор, след което татко се огледа.

-Ноа!-извика той и Ноа го погледна.-Ще отидеш ли да вземеш едни кашони отвън? Намират се зад сградата, ще ги видиш.-обясни татко и Ноа кимна.

-Разбира се!-каза той и излезе от стаята.

-Какво по дяволите е това?-изпсува Бруклин и се загледа в лаптопа. Всички се приближихме към нея и се загледахме в червената точка, която премигаше на екрана.

-Какво е това?-попитах и в този момент Бруклин скочи от мястото си.

-Всички да излязат от сградата. Веднага!-извика тя и всички я погледнахме объркано.-Не ме гледайте като извънземни, а се омитайте оттук, защото след малко това място ще избухне. Всички в колите, сега!-нареди тя и всички побягнахме.

Бягахме по коридорите и усетих някой да хваща ръката ми. Погледнах към човека и това беше Гилински. Излязохме навън и веднага се качихме в джиповете. Гилински зае шофьорското място, а аз това до него. Теса, Елизабет и Тони бяха отзад и Джак натисна газта. Останалите бяха в другия джип и се махнахме, колкото се може по-бързо. Отдалечихме се няколко километра и след малко се чу как сградата гръмна. Мамка му, това беше на косъм. Спряхме джиповете и всички слязохме от тях.

-Всички ли са тук?-попита татко и всички се огледахме.

-Къде е Ноа?-обади се Теса и се огледа.

-Не беше ли при вас?-попита Бруклин.

-Не!-отговорих и тя се хвана за главата.

-Мамка му! Някой видя ли го излиза от сградата?-попита Гилински притеснено и всички поклатиха глави отрицателно.

-Ако е останал в сградата...няма как да е оцелял след този взрив.-отвърна Бруклин, а Теса извика.

-Не! Няма начин!-свлече се на земята и започна да плаче неконтролируемо. С Елизабет отидохме при нея и се опитахме да я успокоим.-Ноааа!

-Спокойно!-потупах укоражително гърбът ѝ, а тя не спираше да ридае.

-Сигурно се е измъкнал, няма как да е останал там! Няма как да ме остави! Не може...-викаше през сълзи и никой не знаеше какво да каже. Всички мълчахме и бяхме в шок.

-Не искам да го кажа, но...няма как да е жив. Дори да не е бил в сградата. Този взрив унищожава всичко в радиус от 10 метра.-обади се Бруклин, а плачът на Теса се усили. Казах си, че няма да допусна да изгубя още някой. Играта вече загрубя...