He is the devil 2

42. Явно ти си нищо за него

Вече седмица стоя в тази тъпа стая и ми омръзна. Така де, още на втория ден ми омръзна, но какво да се прави? Чувствам се перфектно, защо не ме изпишат? Татко се грижи за мен като с малко дете. Храни ме и постоянно намества възглавницата, за да ми е удобно. Мога да се движа, не съм саката. Елизабет ме посети вчера и ми каза, че с Ливай са се разделили. Ще убия Тони. Казах му да не казва на никого, а той се е издал. Като говорим за Тони, къдравелкото влезе в ставта и ми се усмихна.

-Как си?-попита и седна на стола до леглото.

-Чудесно! Искам да ме изпишат.-отвърнах и той се засмя.

-Знаеш, че трябва да стоиш още седмица, нали?-повдигна вежда, а аз извъртях очи.

-Да, знам. Не ми го напомняй. Не съм свикнала да водя такъв начин на живот. Живота ми винаги е бил енергичен и никога не съм лежала на легло толкова дълго.-отвърнах.

-Ще издържиш още седмица. Все пак е за твое добро.-усмихна се леко.

-Да... А ти тъп ли си?-попитах го и той ме погледна объркано.

-Хм?

-Защо си казал на Елизабет, че Ливай излиза с Джонсън? Опитвам се да ви помогна без драми. Затваряй си устата, Лопез, защото така няма да я спечелиш.-предупредих го, а той въздъхна тежко.

-Какво да направя? Тя ме предизвика.-отвърна.

-Бъди търпелив.-казах му и той прекара пръсти през къдриците си.

-Как да бъда търпелив? Тя ме подлудява. Всички знаехме, че тяхната връзка беше токсична и не бяха щастливи заедно. Аз съм този, който я прави щастлива.-и двамата бяхме изненадани от казаното. Мда, влюбен е.

-Виждаш ли? Така действа любовта. Ти си влюбен, Тони.-отвърнах и той кимна леко.

-Знам...-измрънка.

-Просто изчакай още малко. Имай търпение и нещата ще станат.-посъветвах го и той ми се усмихна леко.-Брат ти знае ли за всичко това?-попитах.

-Той...все още не. Не знам как да му го кажа.-отговори той.

-Просто му го кажи. Няма да се разсърди или нещо друго. Той вече е продължил напред, няма за какво да ти се ядоса.-отвърнах.

-Може би си права. Благодаря, че си винаги до мен и ми помагаш. Нямам търпение да излезеш вече от тази болница.-каза той и двамата се засмяхме.

-Ти ли нямаш търпение? Питаш ли ме мен как издържам да стоя на това легло 24/7? Ти поне можеш да излизаш.-отвърнах.

-Аз ще тръгвам. Баща ти ни иска след час в къщата, а знаеш че мрази да закъсняваме.-изправи се от стола и аз кимнах.

-Да поздравиш останалите от мен.-провикнах се преди да излезе от стаята.

Останах отново сама. Освен да се взирам в тавана и да си мисля някакви неща, друго нямам какво да правя. Поне сега имам възможност да събера мислите си. Не мога да повярвам все още, че Гилински се оказа такъв. Да предаде мен е едно, но предаде и мафията? Това е ужасно. Вече губя втора кола заради него. Ще му излезе през носа това, което ни причини. Колкото и да ме боли от това, няма да го оставя да му се размине.

***

През остатъка от деня Федерико и Марчело също ме посетиха. Споделиха плана си срещу Наташа. След като изляза от болницата ще се заема с осъществяването му. Този път няма да ги взривя. Няма да ги оставя, докато не съм сигурна, че не дишат.

Някой влезе в стаята и откъснах поглед от тавана. Видях грозното лице на Саша и ми стана лошо.

-Какво правиш тук?-изсъсках и тя се засмя.

-Дойдох да проверя как си. Така като гледам Джак не си е свършил много добре работата.-отвърна тя и хвана една от системите ми.

-Ако искаш да ме убиеш наеми някой друг. Гилински не става за това. Ако го беше срещанала преди две години може би щеше да ти свърши работа, но сега... сега е едно нищо.-казах.

-Права си, но въпреки това сряза спирачките ти, нали? И не дойде да провери как си. Явно ти си нищо за него.-отвърна заядливо и аз присвих очи.

-Няма да оставя нещата така. Не позволих на майка ми да ме убие, мислиш че ще позволя на вас ли?-попитах и тя повдигна вежди.

-Никой не е искал позволението ти.-отговори тя.

-Разкарай се оттук.-изсъсках.

-Какво ще ми направиш? Погледни се, лежиш на това легло от цяла седмица. Не можеш дори да ме докоснеш.-поклати глава.

-Повярвай изляза ли оттук с теб е свършено. Как ти се струват три метра под земята? Сигурна съм, че с червеите ще си станете приятели.-усмихнах се фалшиво, а тя извъртя очи.

-Казах ти да не си вярваш толкова, нали? Ако беше по-умна нямаше да приемеш състезанието. Ако се беше вслушала в думите ми, сега нямаше да си тук. Но ти реши да се правиш на силна и да покажеш какво можеш с колата. Е, видяхме те как се състезаваш. Заби се в колоната и колата ти стана на нищо. Това е само началото, Ванеса! Ти и мафията ви ще се изпарите без да го усетите.-заплаши ме тя и излезе от стаята. Как ме изнервя тази двойничка на Путин. Ще видим кой ще се изпари...