He is the devil 2

47. Сигурен ли си, че искаш да спреш до тук?

Гледна точка на Гилински

Моментът, в който онзи каза, че с Ванеса са заедно разбрах, че чувствата ми не са били заблуда. Никога не съм спирал да я обичам. Как можах да допусна толкова много грешки? За всичко са виновни Саша и Наташа, защото ми промиха мозъка с тяхните теории, че ако съсипя мафията ще мога да си създам собствена, в която аз да водя. И сега като се замисля това е доста тъпо. Не трябва повече да приемам питиета от руснаци.

Ванеса не може да ме забрави толкова лесно, нали? Човек, когото обичаш с цялото си сърце, не може просто така любовта ти към него да изчезне. Или пък може, ако този човек се опита да те убие. Мамка му, защо трябва да съм такъв карък?

Предадох момичето, което обичам и приятелите си. Изгубих и единствения човек, на когото му пукаше за мен. Единственият, който беше готов на всичко за мен. Трябва да спра да наранявам хората, които обичам.

Върнах се при Саша и Наташа, за да им кажа, че се отказвам от тях. Не мога да продължавам така, ако искам да си върна Ванеса. Знам, че ще бъде трудно, но не и невъзможно, нали? Но ако все пак не ми даде шанс ще я разбера. Аз не я заслужавам...

-Красавецо, ти се върна! Бил ли си се с някой?-попита Наташа веднага щом влязох в стаята, а аз я погледнах накриво.

-Кой беше този мексиканец в къщата им?-не отговорих на въпроса ѝ, а направо зададох своя.

-Я виж ти! Диего е дошъл. Колко хубаво, ще убия два заека с един куршум. Толкова ме улесняват.-усмихна се жената пред мен, а аз не разбирах какво общо има този.

-Той какво общо има?-попитах, а тя не спираше да се усмихва.

-Копелето преди време отказа да я убие, защото се влюби в нея. Отначало не можеше да я понася, но после се размекна. Явно всички, които се запознаят с тази кучка омекват.-отговори тя и аз свих ръцете си в юмруци. Направих няколко крачки към нея и присвих очи.

-Наречи я още веднъж така и...

-И какво, Джак? Ванеса няма да се върне при теб след всичко, което ѝ причини. Не си прави празни надежди, защото ставаш още по-жалък.-прекъсна ме тя.

-Ще видим това! Но повече не разчитай на мен, аз бях до тук.-казах ѝ и се обърнах. Тръгнах да излизам от помещението, но смехът на рускинята ме спря.

-Сигурен ли си, че искаш да спреш до тук? Защото ако е така, за майка ти ще бъде много жалко.-думите ѝ ме накараха да се обърна бавно към нея. Какво иска да каже с това? Майка ми се отказа от мен, още когато разбра, че съм в мафията на Джон.

-Ти не знаеш къде е майка ми! Та дори аз не знам къде е, ти ли ще знаеш?-отвърнах. Няма да падам отново в капана ѝ. Сто процента отново се опитва да ме измами.

-Не се съмнявай в мен, Гилински! Аз не съм глупава като теб. Майка ти живее в бедните квартали на Ню Йорк! Едва свързва двата края и само с едно звънене мога да я избавя от мъките. Що за син си да оставиш майка си да живее в мизерия?-попита тя.

-Тя...никога не е искала моята помощ.-измрънках и Наташа се приближи към мен.

-Не се и очудвам. И аз ако имах син като теб, намаше да искам да го виждам.-отвърна тя и аз я погледнах.-Имаш шанс да оправиш всичко с майка си и да я измъкнеш от мизерията, в която се намира. Само трябва да изпълняваш това, което ти казвам.-предложи тя, а аз се замислих.-Хайде, Гилински! Не допускай да изгубиш  и единствения човек, който може да ти прости, защото майките не могат да се сърдят на децата си.

-Толкова си коварна.-изсъсках и тя се усмихна.

-Такава съм. И за да ти докажа, че ти казвам истината ти давам адреса на майка ти. Отиди да я посетиш и се увери сам, че говоря истината, а после ще довършим разговора.-каза тя и ми подаде някакво листче. Наташа излезе от стаята, а аз се взирах в бялото, намачкано листче. Готов ли съм да се видя с майка ми след толкова години?

Защо Наташа трябва да ме поставя в такава дилема? Кое да спася? Майка си или Ванеса? Дори и майка ми да не поиска да ме види няма да допусна да ѝ се случи нещо. Но не мога да допусна да се случи нещо и на Ванеса. Преживя твърде много.

Въздъхнах и прибрах листчето в джоба си. Излязох от сградата и се качих в колата си. Запалих и няколко секунди се чудих дали наистина да отида, но въпреки това потеглих. Трябва да оправя нещата поне с едната. Няма да допусна някой да им направи нещо. Този път наистина!