41. Ще ги убия!

1.7K 108 64
                                    

Събудих се и светлината ме заслепи. Премигнах няколко пъти, за да свикна и се огледах. Къде съм? Мамка му, тялото ме болеше ужасно. От ръката ми стърчаха всякакви кабелчета и системи. Намирах се в болница. Спомените ме връхлетяха и всичко ми се изясни. Катастрофата, която така любимият ми Джак реши да предизвика. Не мога да повярвам какво копеле се оказа. А аз си мислех, че ме обича. Пф, каква глупачка съм. Така и не се научих да не вярвам на всичко. Мисля, че след всичко, което ми причини чашата преля. Чувствата вече ги няма. Не изпитвам нищо към него. Всичко свърши!

Докторът влезе в стаята и ми се усмихна топло. Записваше някакви неща на един лист и провери системите ми.

-Радвам се, че се събуди. Как се казваш?-попита той и аз присвих очи. Никой ли не му е казал как се казвам?

-Ванеса!-отговорих и той кимна като отново записа нещо.

-Добре! Помниш ли какво се случи?-зададе още един въпрос.

-Катастрофирах с колата.-отвърнах, разбира се като пропуснах подробностите. Нямаше как да му кажа какво точно се случи, защото след като изляза оттук ще се озова в затвора. Не само аз, а всички останали.

-Помниш ли как стана? Предизвикана ли беше? Спомняш ли си къде отиваше?-продължи да задава въпроси, а аз поклатих глава.

-Не, не помня. Всичко ми е като мъгла.-отговорих.

-Като изключим това, всичко е наред. Извади голям късмет, Ванеса! Малко биха оцелели при такъв сблъсък. Борбено момиче си. Ще останеш може би две седмици, за да се възстановиш. Трябва да наблюдаваме състоянието ти, защото все още има шанс нещата да се влошат.-обясни докторът и аз кимнах.-В коридора има осем човека, които прекараха може би над 12 часа тук, за да се уверят, че всичко е наред. Искаш ли да извикам някого?-предложи той.

-Да, разбира се!-усмихнах се слабо и той кимна. Излезе от стаята и след малко татко влезе. Очите му се насълзиха и голяма усмивка се появи на лицето ми.

-Ванеса, толкова се притесних за теб.-каза той и седна на стола до мен, като хвана ръката ми.

-Добре съм, татко!-уверих го.

-Не знаеш какво е това за един баща. Да видиш детето си в такова състояние може да те убие. Не мога да повярвам, че в момента съм тук и говоря с теб.-отвърна той и една сълза се стече от окото му. Господи, за първи път виждам татко да плаче.

He is the devil 2Where stories live. Discover now