He is the devil 2

19. Ръцете горе и никой да не мърда!

През последните седмици не се случи нищо интересно. Изпълнихме няколко мисии и всеки получи по 15 000 долара в сметката. Алекса все още се държи съмнително и провежда тайни разговори. Няколко пъти я проследих, за да чуя какво говори и каква информация изнася, но тъпачката се заключваше в склада. Не разбирам само защо продължава да се дразни с мен и Бруклин?

Гилински не иска да ме поглежда от няколко дена, а когато опитам да завържа разговор с него, той си измисля глупаво оправдание и изчезва.

Тони също се държи странно. Дрогира се повече от обикновенно, а това означава, че нещо го мъчи. Той ми е наистина много добър приятел и се притеснявам за него, но той не иска да ми сподели нищо. Има малко по-особен характер. По-затворен е, не се доверява много, обича да работи сам, бунтар е и до колкото знам е бил в затвора за половин година.

И аз веднъж бях в затвора, но това е друг въпрос. Успях да се измъкна и се наложи да се покрия за няколко седмици. Навличала съм си много проблеми с най-различни мафии и ако някой разбере, че съм тук ще стане страшно.

-Теса, Ванеса и Бруклин!-татко влезе в стаята и трите се спогледахме.-Искам да оберете една банка.-каза и се усмихна злобно.

-Какво си намислил, баща ми?-попитах и повдигнах вежда.

-Банката е на "скъпия" ми приятел Ричард. Негодникът взриви чисто новата ми кола и за това ще взема пари от него, за да си купя нова.-отговори той и аз поклатих глава.

-Ще оберем този идиот, шефе! Не се безпокойте. Даже ако искате може да му оставя един подарък.-предложи Бруклин и се усмихна подло.

-Твоите подаръци ги знам, не искам да го взривявам. Достатъчно ми е да вземете парите. Колкото повече, толкова повече и за вас, нали?-попита той.

-Защо не изпратиш и Алекса? Ще им бъде от полза.-обади се Гилински и тъкмо щях да възразя, но татко ме прекъсна.

-Това е добра идея! Тъкмо ще изгладите взаимоотношенията си.-съгласи се той и аз извъртях очи.

-Единственото, което искам да изгладя е кривото ѝ лице. С един удар в земята ще стане. Какво ще кажеш, Алън?-скръсти ръце Бруклин и се усмихна фалшиво.

-Ще пропусна!-отвърна Алекса.

-Хайде, тръгвайте!-извика татко и всички се качихме в черния пикап.

По пътя цареше тишина, за което бях благодарна. Не исках да слушам дразнещия глас на Алекса. Но сега като се замисля, може да я поразпитам за тайните ѝ разговори. И точно в този момент телефонът ѝ звънна. Тя го затвори веднага и аз погледнах в огледалото за задно виждане, за да я видя.

-Кой ти звъни толкова често, Путин?-попитах. Май трябва да бъда по-мила ако искам да ми каже нещо.

-Какво те интересува, Ванила?-отвърна заядливо.

-Само аз мога да ѝ казвам така, Алън!-обади се Бруклин.-Не си мисли, че съм забравила за колата.

-Какво толкова мрънкаш за тъпата кола?-ядоса се Алекса. Охо, миличка тук го загази.

-Мислиш, че колата ми е тъпа ли? Ти поглеждала ли си се в огледалото? Приличаш на травестит. Кажи честно, какви хапчета даваш на Гилински, че да спи с теб? Или той се напушва като комин, за да може да халюционира, че е с Ванила?-започна да се заяжда Бруклин. Може да я бива в много неща, но в това да затапва хората е Бог.

-Млъквай!-изсъска Алекса.

-Добре, добре, стига!-намеси се Теса.-Писна ми постоянно да се карате. Ако ще продължавате така, аз лично ще я убия, за да се свърши всичко.

-Мислех, че поне ти не ме мразиш?-обърна се Алекса обидено към Теса.

-Кога съм казвала, че не те мразя? Това че не се заяждам постоянно с теб не означава, че те харесвам. Ванеса ми е като сестра и винаги ще бъда на нейна страна, каквото и да става. И ти не си изключение. За това спри да лазиш по нервите на хората и си затвори шибаната уста!-повиши тон Теса и аз се усмихнах. Кажи ѝ го момиче.

След речта на Теса, всички млъкнаха. Наближихме банката и след малко спрях пикапа. Всички слязохме от него и си сложихме черни маски. Взехме оръжията и кимнах на момичетата да влизаме. Промъкнахме се през вентилационната система и след малко се намирахме в банката.

-Ръцете горе и никой да не мърда!-извиках и в този момент усетих някой да опира пистолет в главата ми.

-Това мисля, че е моя реплика!-чух дълбок мъжки глас. Видях полицаи в цялото помещение. Мамка му!

Премахнаха маските ни и закопчаха ръцете ни с белезници. Изкараха ни от банката и ни пъхнаха в патрулката. Трите седнахме на задните седалки, а отпред бяха двама полицая. Чакай малко! Къде е Алекса?

-Момичета, ако отговаряте честно няма да има толкова лоши последици.-предупреди ни единия, а ние само се спогледахме.

-Къде е травеститът?-попита Бруклин.

-Аз се питам същото...-отговорих.