He is the devil 2

6. Мислиш, че имам нужда от теб?

-Благодаря, Ванила!-каза ми Бруклин, след което тръгна към чернокосото момиче, с което се биеше до преди малко.

-Ванеса?-извикаха всички и аз им помахах.

-Върнах се!-усмихнах се и Теса се нахвърли отгоре ми.

-Господиии, нямаш си и на представа колко много ми липсвашее. Момиче, толкова се радвам, че се върна.-извика тя и аз се засмях.

-И вие ми липсвахте.-отвърнах и се отделихме от прегръдката. Погледнах към Гилински, но той беше твърде зает да си говори с чернокоската. Коя е тази?

-Как реши да се върнеш?-попита Ноа все още изненадан и аз погледнах към Джонсън.

-Джонсън, не спираше да ми звъни да се върна. Каза, че положението било много зле и се нуждаете отчаяно от мен. И така...ето ме!-обясних, а Теса отново ме прегърна. Толкова ми липсваха всички и най-вече един определен човек.

-Не е чак толкова зле положението, както ти е казал Джонсън! Справяме се.-обади се Гилински и звучеше някак си...заядливо.

-Да бе, Ванеса ни е нужна, за да спечелим състезанието! Твоята приятелка е ненужната тук.-каза Джонсън. Чакай малко! Приятелка? Нима той е продължил напред?

-Щяхме да се справим и без нейната помощ. Все пак Ванеса има нужда от почивка.-усмихна се фалшиво Гилински и ме погледна. Не очаквах точно такава реакция от него.

-Окей, изглежда, че не се радваш толкова да ме видиш.-измрънках, а той се засмя.

-Защо ми е да се радвам, след като ти сама реши да ме оставиш тук сам и да заминеш на майната си?-попита съркастично, а аз извъртях очи.

-Много добре знаеш, че трябваше да събера мислите си и да замина беше най-доброто!-отговорих като присвих очи. Не мога да разбера защо е толкова ядосан. Мислех си, че ще разбере, че се нуждая от време. Все пак изгубих най-добрия си приятел и бях съсипана.

-Ти просто не ми даде шанс да бъда до теб и да ти помогна с това. Но знаеш ли? Някой друг ще оцени това. Щастлив съм с Алекса и не ми трябва друго.-отвърна той. Това заболя! През тези две години не съм спирала да го обичам и нямах търпение да го видя, а той просто ме е заменил? Щом ще бъде така, аз няма да падам по-ниско. Няма да му се умолявам да се съберем.

-Мислиш, че имам нужда от теб?-попитах и изчаках да видя реакцията му. Изненада се от въпроса ми. Точно така, скъпи, не можеш да ме забравиш толкова лесно.

-И аз нямам нужда от теб.-отвърна несигурно. Повдигнах вежда и опитах да се усмихна. За тези две години се научих как да прикривам истинските си емоции и да бъда по-силна.

-Тогава не виждам проблем да продължим да работим. Върнах се да ви науча как да се състезавате и да издигна отново мафията, а не да се карам с някого.-казах и отместих поглед от него.

-Ти какво разбираш от коли?-чух руски акцент и отново се обърнах към Гилински и момичето до него. Хванал си е рускиня?

-Винаги побеждавах гаджето ти, когато бяхме заедно, така че не се притеснявай! Точно за това съм тук, защото ако чакате на Гилински да спечели нещо, то ще е последното място.-отвърнах и Джак присви очи.

-Оуу, казаха ти го, Гилински! Не трябваше да си хващаш друга, сега и малкия ти шанс да си върнеш Ванила се изпари.-обади се Бруклин.

-Оставях те да победиш, не си мисли, че си много добра!-заяде се той и аз се изсмях.

-Щом казваш! Повтаряй си го, ако така ще се почувстваш по-добре.-казах и татко влезе в стаята.

-Не успях да намеря спортни коли на достъп...-спря да говори след като ме видя. Вцепени се за момент и премигна няколко пъти бързо.-Ванеса? Това ти ли си?-попита той.

-От плът и кръв!-отговорих и отидох да го прегърна.

-Какво правиш тук?-попитах все още шокирано.

-Чух, че ще има състезание с коли и реших да се върна.-усмихнах се и погледнах Гилински, но ми се искаше да не го бях правила. Целуваше се с  "новата си приятелка". Личи си, че все още не ме е забравил и колкото да го прикрива, не може да ме заблуди. Познавам го прекалено добре.