He is the devil 2

9. Какво решаваш, Гилински?

Гледна точка на Тони

-Трябва да ти кажа нещо! Насаме.-казах като гледах момичето, в което брат ми беше влюбен.

-Ъм, добре...-отвърна тя леко несигурно и стана от дивана. Двамата излязохме навън и тя ме погледна в очакване.-Какво имаш да ми казваш? И кой си ти?-попита объркано Елизабет. Явно Тейлър не ѝ е разказвал за мен.

-Аз съм Тони, братът на Тейлър.-отговорих и тя изглеждаше изненадана.

-Тейлър има брат?-попита още по-объркано и аз кимнах.

-Мда, от различни бащи сме, но пак сме братя.-обясних и тя кимна.-Всъщност имам да ти казвам нещо за брат ми.

-Какво?-скръсти ръце пред гърдите си и ме погледна. Сега забелязах колко е красива.

-Брат ми беше лудо влюбен в теб и разбирам защо.-усмихнах се и прехапах леко устна. Тя извъртя очи и се облегна на стената.

-Давай по същество!-каза и аз кимнах.

-Той наистина съжаляваше за това, което е направил. Не се прибираше, пиеше и беше в ужасно състояние. А ти си тръгнала с този?-погледнах я неразбиращо.

-Той се появи в точното време и показа, че ме обича! От две години сме заедно и не ме е предал, докато брат ти ме замени за някаква си курва!-отвърна тя и изглежда започваше да се изнервя.

-Тейлър никога не е спирал да те обича! Не можеше да гледа как живееш с друго момче и затова взе решението да замине. Замина за Лос Анджелис и...-спрях за момент, защото не знаех как да го кажа по-деликатно.-Ами той се запозна с едно момиче и сега...ще се женят другата година.-довърших мисълта си, а това изглежда шокира Елизабет. Очите ѝ се насълзиха и започна да трепери. Какво ѝ става? От очите ѝ започнаха да се стичат сълзи, а аз не знаех какво да направя.-Чакай, защо плачеш?-попитах объркано.

-Защото не го очаквах. Аз...все си мислех, че ще се върне...-изхлипа и аз я прегърнах. Дори не знам защо, просто така ми дойде. По принцип не правя такива неща, не прегръщам хората, освен ако не искам да спя с тях.
Тя се отдели от прегръдката и избърса сълзите си.

-Аз...съжалявам за това. Ще се връщаме ли при останалите?-попита и аз кимнах. Двамата отново влязохме в магазина и Ванеса ме погледна въпросително. Направих ѝ знак, че ще ѝ обясня после и тя кимна.

-Mi princesa, добре ли си?-попита я Ливай. Ъгх, как мразя испански. Той я прегърна като постави целувка на челото ѝ. Как мразя и влюбените двойки.

-Да, заболя ме малко главата.-отговори Елизабет.

-Ще ви оставим да си помислите за състезанието. Надявам се все пак да се съгласите.-обади се Ванеса и се изправи от дивана. Двамата тръгнахме да излизаме, но Елизабет ни спря.

-Ще ви помогнем!-каза тя и двамата се обърнахме към нея. На лицето на Ванеса се появи усмивка, а Ливай погледна към момичето в прегръдките си объркано.

-Сигурна ли си?-попита я той, а тя кимна.

-Нищо няма да стане, ако им помогнем. След това отново ще се върнем към нашия си живот.-отговори тя, а той кимна.

-Добре тогава! Утре ще дойдем в завода, за да ни обясните нещата по-добре.-каза Ливай.

-Чудесно! Задължена съм ви!-отвърна Ванеса и излязохме от магазина.

Гледна точка на Гилински

Ванеса и Тони се върнаха. И двамата си говореха за нещо много оживено. Да не би да има нещо между тях? Изглеждат много близки. Ванеса погледна за кратко към мен, но след това отново насочи погледа си към Тони и се усмихна. Защо му се усмихва?

-Джак, добре ли си?-чух гласа на Алекса и я погледнах.-Ще си счупиш телефона.-каза тя и погледнах към ръцете си. Бях стиснал толкова силно телефона си, че ако бях стоял още малко така щях да го счупя.

-Добре съм, нищо ми няма!-отвърнах и тя ме погледна съмнително.

-Трябва ли да се притеснявам от появата на бившата ти?-повдигна вежда и аз я погледнах.

-Какво? Не, няма от какво да се притесняваш.-отговорих. Тя само кимна и телефонът ѝ звънна. Затвори бързо и ми се усмихна.

-Аз ще изляза да проведа един разговор. Връщам се веднага.-уведоми ме и излезе от стаята. Странно...

-Какво стана? Брат ми и Елизабет съгласиха ли се?-обади се Бруклин и Ванеса се усмихна.

-Да! Сега остава само да ви науча как да дрифтите!-отвърна Ванеса и аз се засмях.

-Мислиш, че можеш повече от нас ли? Мога да дрифтя и не ми е нужна твоята помощ!-отвърнах, а тя ме погледна незаинтересовано.

-Ако не искаш да те науча как да дрифтиш, няма да участваш в състезанието!-предупреди ме тя, а аз извъртях очи.

-Не си ти тази, която казва кой ще участва!-напомних ѝ, а тя повдигна вежди.

-Всъщност...-обади се Джон и се почеса зад врата.-...Ванеса ще определи кой да участва в състезанието! Тя разбира най-добре от това, защото все пак се е състезавала над милион пъти.-довърши той и аз се засмях сухо и поглатих глава.

-Какво решаваш, Гилински? Ще ми позволиш ли да те науча как се кара кола или ще се откажеш?-попита Ванеса и аз присвих очи.

-Хубаво, мамка му! Нека да те видим колко си добра.-отвърнах, а тя само се усмихна самодоволно. Ъх, тази усмивка...