He is the devil 2

50. Единственото, което правиш е да нараняваш хората...

С останалите се разбрахме да излезем тази вечер, за да разпуснем малко. Наистина всички имаме нужда от малко забавление. Имаме нужда да забравим за проблемите и да се насладим поне малко на живота.

Взех си душ и започнах да се оправям. Изсуших косата си и реших да я накъдря леко. Взех машата и започнах да увивам кичурите. След като приключих ги сресах леко и ги оставих да се спускат свободно. Застанах пред гардероба и извадих тъмночервена рокля с тънки презрамки и V образно деколте. Беше обсипана с брокат и блестеше  леко.  Облякох я и се заех с грима си. Сложих си фон дьо тен, коректор, руж, малко сенки, очна линия, спирала и матово червило. Взех малка, черна, коктейлна чантичка със златна верижка и прибрах телефона, парите и ключовете за колата. Напръсках се с парфюм, обух черните токчета и излязох от стаята си. Затворих вратата и в този момент Диего също излезе от своята. Огледа ме отгоре до долу и очите му се разшириха. Аз също го огледах. Бялата му риза прозираше татусите му, а ръкавите му бяха тясни, заради големите бицепси. Надолу беше с черни дънки. Изглеждаше уникално.

-Хей!-усмихнах се и той се приближи към мен.

-Ъм...х-хей! Изглеждаш...Уау.-каза и усетих как се изчервявам.

-Ти също!-върнах комплимента му и двамата започнахме да слизаме по стълбите. Усещах погледа му върху мен през цялото време.

Слязохме долу, а останалите вече бяха готови. Теса си говореше с Елизабет, Тони с Тейлър, а Джонсън и Ливай се закачаха. Ноа гледаше нещо в телефона си доста съсредоточено. Бруклин погледна към нас и се изправи от дивана.

-Най-накрая се появихте! Хайде, да тръгваме вече, защото искам да се напия.-каза и тръгна към вратата. Никой не каза нищо, просто я последвахме. Излязохме навън и се качихме по колите. Аз бях в една кола с Диего, Елизабет, Тони и Тейлър. Бруклин, Ливай, Джонсън, Теса и Ноа бяха в джипа на Ливай.

Гледна точка на Гилински

Стоях в някакъв клуб в Манхатън и пиех вече сигурно третата чаша с уиски. Преди това изпих две с водка. Имам нужда да се напия и да забравя за прецакания си живот. Няколко момичета се опитаха да ме заговорят и да привлекат вниманието ми, но само една можеше да го направи, а нея я няма. Не мога да погледна друга след Ванеса. Никоя не може да я замени, а аз какво направих? Изгубих я. Видях го в очите ѝ. Видях разочарованието, болката и омразата, която изпитваше към мен. Но единственият виновен за това съм аз. Аз и болният ми мозък.