He is the devil 2

15. Защото ти ме остави...

Гледна точка на Гилински

Влязох в клуба, който беше избран от италианската мафия. До сега не бях идвал тук. Обстановката беше приятна. Навлязох вътре и се огледах за някой от нашата мафия. Веднага погледа ми се заби във Ванеса, която стоеше на бара с Елизабет и Теса. Косата ѝ беше леко накъдрена, гримът естествен, а червената, прилепнала рокля описваше добре оформеното ѝ тяло. Мамка му...

-Хей, брат! Ти се появи.-извика Тони и се здрависахме. В едната си ръка държеше чаша с алкохол, а в другата цигара. Очите му бяха зачервени, което ме довеждаше на мисълта, че това не е обикновена цигара или преди да дойде тук е шмъркал.

-Къде остави Алън, Гилински?-попита Бруклин веднага щом се приближих към тяхното сепаре.

-Вкъщи. Защо? Липсва ли ти?-подсмихнах се, а тя извъртя очи.

-Бях се приготвила да счупя няколко бутилки в главата ѝ тази вечер. Е, явно ще е друг път. Няма да хабя алкохола.-въздъхна тя и аз поклатих глава. Ванеса, Елизабет и Теса дойдоха при нас с две табли с шотове. Трите извикаха и оставиха шотовете на масата.

-Хайде дами, да ви видя!-извика Ванеса и взе един шот като го изпи на екс. Елизабет и Теса последваха примера ѝ.-Давай, Гилински, отпусни се.-намигна ми тя и усетих как се усмихнах. Взех един шот и го изпих.

-Елизабет, къде е брат ми?-попита Бруклин.

-Ще дойде след малко, има малко работа!-отговори Елизабет и изпи още един шот.

-Сериозно, как изобщо си с него?-присмя се Тони и Бруклин го погледна.

-Какво искаш да кажеш, пудел?-отвърна тя и Тони я погледна.

-Че е странен. Тази красавица се нуждае от някой много по-добър.-прехапа устни Тони и погледна към Елизабет.

-Повярвай Ливай е достатъчно добър.-каза Бруклин.

-Ако беше с мен щеше да говори друго.-отвърна той и Бруклин извъртя очи.

-Не почвай и ти да ме дразниш, защото вече съм насъбрала на една. Не ме карай да убивам и теб.-заплаши го тя.

-Няма да убиваш Алекса!-предупредих я.

-Ти си пий шотовете и пази Ванила, защото някой друг ще ти я вземе.-посъветва ме тя и посочи някъде зад мен. Аз се обърнах и видях Ванеса да си говори с онзи италианец. Двамата се смееха на нещо. Защо се смеят? Защо изобщо си говорят.-Ей, идиот!-извика Бруклин и се обърнах към нея.-Изпий два шота на екс и отивай при нея.-подаде ми два шота в ръцете, а аз я изгледах странно. Направи ми знак да ги изпия и ги изпих. Течността запари гърлото ми. Бруклин ме бутна към тях и не знам какво ми стана, но хванах ръката на Ванеса и я задърпах към изхода на клуба.

-Сори пич, но ще ти я открадна за малко.-казах на италианчето и с Ванеса излязохме навън.

-Какво става, Гилински? Къде е Путин?-попита съркастично и се засмя. Мда, алкохолът все още не ѝ влияе добре. Но на кой изобщо му влияе добре?

-Путин си е вкъщи с торбичка лед, за да успокои болката, която ти и Бруклин ѝ причинихте.-отговорих и тя започна да се смее.

-Това момиче е много слабо! Не знам защо се прави на силна, след като мога да я поваля с един шамар? И другото, което не разбирам е защо по дяволите ти си с нея?-попита объркано.

-Защото ти ме остави.-напомних ѝ и тя извъртя очи.

-Не съм те оставяла! Имах нужда от малко време да остана сама. Кога ще го разбереш?-отвърна отегчено.

-Така като гледам не си била много сама. Феде...както и да му е там името ти е правил компания.-повдигнах вежди.

-Бях част от тяхната мафия. Помагах им и с Федерико се сприятелихме, но нищо повече.-обясни тя и аз я погледнах съмнително.

-За тези две години няма как поне веднъж да не си била с някой друг?-казах.

-За тези две години не спирах да те обичам за разлика от теб!-отвърна заядливо. Обича? Тя все още ме обича? Не, Гилински, недей да ѝ вярваш!

-Така ли? Защо тогава не ми се обади поне веднъж? Защо не се обади да попиташ как съм? Преобърнах света, за да те търся, а ти просто ме остави.-повиших леко тон. Тя скръсти ръце пред гърдите си и ме погледна лошо.

-Явно не си търсил достатъчно! А и ти си този, който сега си има приятелка, нали така? Защо толкова те интересува дали съм била с някого?-попита и повдигна вежда.

-Не ме интересува, просто искам да си признаеш, че не си толкова невинна.-отвърнах и тя се изсмя сухо.

-Искаш да чуеш дали съм била с някого ли? Добре тогава! Да бях и то само, за да се опитам да те забравя! Напивах се и опитах да те забравя с други, но познай какво, Джак? Ти постоянно беше в мислите ми! Постоянно беше там и нямаше как да се оттърва от теб, колкото и да исках. Просто си се вкопчил в сърцето ми и не искаш да излезеш от там, Гилински! И не се опитвай да ме изкараш лоша, защото пак ти напомням, че ти си този с психясалото гадже!-извика тя насреща ми.

-Мислиш, че съм те забравил?-извиках изнервено и аз на свой ред.

-Така изглежда!-отвърна и в този момент разбих устните си в нейните. Усетих меките ѝ устни. Бях забравил колко опияняващи са. Целувката беше груба, но в същото време страстна и желана. Отделихме се от недостига на въздух и се гледахме известно време без да казваме нищо. Накрая въздъхнах и влязох отново в клуба, а тя остана сама.