He is the devil 2

45. Диего?

Гледна точка на Тони

Реших се най-накрая да си призная на Елизабет и не мисля да чакам повече. Днес ще бъде денят. Малко съм притеснен, но ще се справя. Вслушах се в съвета на Ванеса и реших да заведа Елизабет на пикник на моето специално място. Вълнувам се като малко дете. Никога не съм правил нещо такова за някого. Наистина съм хлътнал.

Приготвих одеало, а Ванеса ми помогна със сандвичите, защото аз не се справям с готвенето. Не ме разбирайте погрешно мога да правя сандвичи, просто искам всичко да е перфектно, а в момента съм прекалено развълнувам и нищо няма да ми се получи.
Сложих храната в една кошница и отидох до колата, за да оставя нещата. Сега остана само да извикам Елизабет.

Върнах се в къщата и започнах да търся момичето, в което бях влюбен, но не можех да я открия. Разминах се с Тейлър и реших да го попитам дали случайно я е виждал.

-Ей, виждал ли си Елизабет?-попитах и се почесах зад врата. Той сбръчка вежди и кимна леко.

-Ъм, да... Току-що излезе, каза че имала малко работа.-отговори той.

-Благодаря!-потупах го по рамото и веднага излязох от голямата къща. Видях Елизабет да отваря вратата на колата си, но бързо изтичах до нея и я затворих. Тя изглеждаше объркана от действията ми, а аз се усмихвах.

-Какво правиш?-попита тя и аз я хванах за ръката.

-Искам да те заведа на едно място.-отговорих като не спирах да се усмихвам. Тя направи странна физиономия, а аз я дръпнах към моята кола.

-Къде?-попита отново и аз отворих вратата, за да влезе.

-Просто ми се довери! Ще ти хареса.-отвърнах и затворих вратата ѝ. Заех шофьорското място и запалих колата. Натиснах педала с газта и потеглих.

-Тони, къде отиваме?-не спря да задава въпроси, а аз хванах ръката ѝ и приплетох пръстите ни. Усетих как потрепна от жеста ми и това ме накара да се усмихна още повече.

-Довери ми се.-погледнах я за кратко, а тя се засмя леко.

-Отвличаш ли ме? Ще ме убиеш ли?-пошегува се и предизвика смях от моя страна.

-Нее! Ще видиш, спри да задаваш въпроси.-казах, а тя не отговори нищо.

През останалата част от пътя никой не казваше нищо. Цареше тишина, но не беше неловко. Напротив, беше приятно. Дори и да мълчим нейната компания ми е приятна.