39. Добра работа, Гилински!

1.6K 113 115
                                    

Бяхме на летището и чакахме госпожиците от Русия да се появят, за да им самажа физиономиите. Татко беше притеснен, но се опитваше да не го показва. Джак не оставаше по-назад. Изглеждаше замислен. Отидох до него и поставих ръка на рамото му.

-Хей, добре ли си?-попитах, а той поклати леко глава и излезе от транса, в който беше. Погледна ме леко разсеяно и кимна.

-Аз...да, добре съм.-отговори и прочисти гърлото си.

-Изглеждаш ми напрегнат.-присвих вежди и той поклати глава отрицателно.

-Не, не, нищо ми няма. Така ти се струва.-отвърна бързо и се почеса зад врата.-Ще отида да видя Тейлър.-обърна се на петите си и се отдалечи. Погледнах го объркано и поклатих глава.

Отидох до колата си и се подпрях. Точно в този момент два черни джипа и едно червено Ферари влязоха на летището. Всички насочихме погледи към автомобилите и след малко Наташа слезе от единия джип. Беше облечена в черно, а устните ѝ бяха очертани с ярко червено червило. Дяволската ѝ усмивка не слизаше от лицето ѝ. Няколко въоръжени типа с маски също слязоха и застанаха до Наташа. Ферарито паркира до моята кола и от него слезе Саша.

-Готова ли си да загубиш всичко?-попита и скръсти ръце.

-Това никога няма да стане.-отвърнах и тя се засмя.

-Не бъди толкова сигурна. Животът е пълен с изненади, скъпа.-каза и погледна някъде настрани.

-Ей, змия грозна! Излез от филмите и загуби с достойнство.-обади се Бруклин.

-Тази вечер няма аз да губя.-увери я Саша, а аз започнах да се съмнявам, че всичко ще бъде наред. Беше прекалено уверена в думите си.

-Да не губим време, качвайте се по колите, дами и нека по-добрата да победи.-каза Наташа и аз погледнах към хората зад мен за последно преди да се кача в колата.

Тейлър застана отпред и държеше червено знаме. Вдигна го високо, а ние запалихме двигателите. Не мисля, че е честно тя да е с Ферари, а аз с Мерцедес. Да, спортен модел е, но все пак...

-Готови! На старта...-извика Тейлър преди да свали флагчето.-Старт!

Двете със Саша потеглихме с бясна скорост и се чу как гумите ни изсвириха. За сега Саша водеше, но не за дълго. Колата ми набра скорост и я изпреварих. Трябваше да стигнем до края на летището и да се върнем. Пътят, по който трябваше да караме беше заобграден със каменни колони. Защо имаше колони?

He is the devil 2Where stories live. Discover now