He is the devil 2

54. Искам всичко да свърши!

С Ноа и Диего бяхме край басейна и обсъждахме плана за предложението. Ноа щеше да предложи на Теса вечерта, а дотогава трябва да разсейвам някак приятелката си, защото той трябва да украси. Наели сме екип, който да направи обстановката край басейна още по-романтична.

-Толкова съм притеснен и развълнуван.-каза Ноа и потърка нервно длани.

-Сигурна съм, че ще приеме. Тя те обича повече от всичко.-отвърнах и той се усмихна.

-Аз също я обичам повече от всичко. А и след това, което преживях осъзнах, че животът е кратък и трябва да го изживеем на пълни обороти. Не мога да чакам дълго, за да направя тази крачка в живота си, защото утре вече може да е късно.-обясни Ноа и аз кимнах. Винаги ми е харесвал начина му на мислене. Той наистина е много различен от останалите момчета и рядко се среща някой като него. Ноа не е само мафиот. Под този образ се крие чувствително, вярно, умно и лоялно момче. Той не е типичното лошо момче, което ще ти разбие сърцето на секундата.

-Ще ми се и другите момчета да мислят като теб.-усмихнах се леко и усетих погледа на Диего върху мен. Знам, че се опитва да ми докаже, че е различен, но просто не мога да му се доверя толкова лесно. Гилински ме промени. Направи ме несигурна не само в мен, но и в останалите. Вече не знам дали мога да имам доверие и на собствения си баща.

-Ще отида да се обадя на фирмата за украсата, а ти измисли как да разсейваш Теса.-каза Ноа и аз кимнах. Той влезе обратно в къщата и с Диего останахме сами.

-Вие наистина сте една различна мафия. Нещата при вас не се случват така, както при останалите. Вие не сте само мафия, вие сте семейство. Задружни сте, защитавате се и мога да усетя колко ви е силна връзката.-обади се мексиканецът и аз се засмях.

-Такива сме. Беше трудно да изградим такова доверие по между ни. Макар, че някои не се представят за това, което са.-въздъхнах и седнах на един шезлонг.

-Трябва да забравиш за Гилински. Трябва да продължиш напред с високо вдигната глава и да намериш някой, който да те оцени.-посъветва ме той и клекна пред мен.

-Не е толкова лесно, Диего.-отвърнах и той хвана ръцете ми.

-Не е лесно, но не е и невъзможно. Просто повярвай в себе си. Върни си увереността и смелостта. Бъди отново онова момиче, което се бори до край, въпреки последствията. Бъди момичето, което не се страхува от това да бъде наранена, не само физически, но и психически. Бъди Ванеса Кларк, момичето, което изгради тази мафия.-завърши речта си, като през цялото време не отделяше поглед от мен. Опитах се да прочета в очите му дали ме лъже, но не открих лъжа.