55. Да!

1.4K 90 64
                                    


-Теса, искаш ли да отидем в парка?-предложих на приятелката си и се усмихнах широко. Тя ме погледна леко странно и се усмихна също.

-Ъм...защо?-попита объркано.

-Ами да се поразходим малко. Ще извикаме Елизабет, Тони, Тейлър и останалите.-отговорих и се надявах да се съгласи лесно, защото не знам как ще я излъжа иначе.

-Дообре...-отвърна тя, като присви вежди. Сигурно ме мисли за луда, защото по принцип не я карам да ходим в парка.-Ще отида да се преоблека. Връщам се след минутка.-каза и аз кимнах. Тя се насочи към стълбите, а аз събрах останалите.

-Хора, слушайте внимателно! Ноа има нужда от помощ да приготви всичко за предложението довечера и нашата задача е да изведем Теса от къщата. Затова всички отиваме в парка. Сега!-обясних им набързо и те само кимнаха.

-Аз може ли да пропусна?-попита Бруклин.

-Не!-отговорих категорично и тя извъртя очи.

-Тогава ми дължиш килограм кока.-отвърна и аз кимнах.

-Имаш я, само си мълчи.-предупредих я и Теса се появи.

-Ще тръгваме ли?-попита тя и всички кимнахме. Тя се обърна към Ноа, а той я целуна по бузата.

-Аз не се чувствам много добре, вие отивайте.-каза той и Теса се притесни.

-Какво ти има? Ще остана с теб.-отвърна тя, а той погледна изплашено.

-Не, не! Отивай, аз ще се оправя. Не е нищо сериозно, просто ми е уморено. Тръгвай с тях.-опита да я убеди и тя го погледна съмнително.

-Сигурен ли си? Мога да остана.

-Не, няма нужда. Отивай с тях и се забавлявай.-настоя Ноа и тя само кимна леко. Постави целувка върху устните му за последно и излязохме от къщата.

Започнахме да вървим по алеята. Паркът не беше далеч, само на 5 минути пеша. Обичам този парк, защото е много спокоен. Има приятни места, където можеш да поседнеш и просто да наблюдаваш красотата на природата.

Навлязохме в парка и се насочихме към не голямото езеро, в което плуваха малки патета. Елизабет, Тони и Тейлър седнаха на една пейка, а Ливай, Джонсън и Бруклин на земята. Аз, Диего и Теса останахме прави, защото все още нямахме нужда да седнем. Диего ме беше прегърнал през раменете, а аз се бях сгушила в него. Бях забравила какво е чувството да си в прегръдките на някого. Усещаш топлината.

He is the devil 2Where stories live. Discover now