He is the devil 2

58. Свали пистолета!

Гледна точка на Тони

Снощи беше тежка вечер. Стояхме може би до 4 часа сутринта. След като Гилински си тръгна, Ванеса реши, че ѝ се купонясва яко и направихме парти край басейна. Никой не възрази всички се съгласихме и изнесохме колоните навън. Облякохме си банските, а някои дори и с дрехите скочиха в басейна. И под тези някои, разбирайте Ливай и Бруклин. Ливай просто е странен, а Бруклин беше пияна и говореше несвързани неща. Не че, когато е трезва говори адекватно, но да.

Ванеса и Диего се натискаха няколко пъти, а моето момиче реши да се позабавлява с мен и ме бутна в басейна. Аз също бях от тези, които бяха в басейна с дрехите. Наложи се да отида и да се преоблека, но Елизабет ме заключи в стаята. Не знам какво ѝ стана. След петминутно молене да ме пусне, тя отключи вратата, но също влезе в стаята, а палавата усмивка не слизаше от лицето ѝ. Знаех какво искаше и нямах нищо против желанието ѝ.

Та да, на сутринта, както предполагате всички сме с ужасно главоболие и някои от нас повръщат. Тази вечер обаче купона щеше да продължи и не знам как ще се справим утре с Наташа. Ще бъде по-трудно отколкото си мислим. Гилински може би е прав. Може би наистина идването ни тук беше грешка. Но определено не заемам неговата страна и не искам да се събират с Ванеса. Достатъчно я нарани, а тя заслужава да бъде щастлива и Диего е точният човек. Прави я щастлива. Отново се вижда блясъкът в очите ѝ. Усмивката сияе на лицето ѝ и енергията, която излъчва е по-добра. Този мексиканец ще ѝ докаже, че не всички момчета са еднакви.

-Къде е склада?-Бруклин влезе в стаята, като залиташе леко и се блъскаше в стените.

-Няма склад. В Маями сме.-отговори ѝ провлачено Теса.

-В Маями ли сме? Кога дойдохме?-попита още по-объркано напушената жена в стаята. Бруклин можеше да е най-голямата от нас, но се държи неадекватно през по-голямата част от времето. На 26 е, но поведението ѝ определено не отговаря на годините.

-Mi hermana*, спри наркотиците. Не ти се отразяват добре.-измрънка Ливай и се сгуши още повече в Джонсън. (*сестра ми*)

-Càllate bastardo*, още ми дължиш бонбони.-изсъска му тя, а Ливай само присви очи и ѝ изшътка.(*млъкни копеле*)

-Може ли да говорите на английски? Не всички говорим испански!-обадих се и спечелих неодобрителния поглед на блондинката.