He is the devil 2

24. Не си отивай.

Беше сигурно десет часа вечерта, а аз стоях на скалите, откъдето се виждаше малка, но все пак красива част от града. Липсваше ми това място. Но най-вече ми липсваха моментите на това място с него. Спомням си първия път, когато ме доведе тук. Няма как да го забравя. Тук ме целуна, когато го попитах какво чувства. Този малък момент за мен е толкова важен.

Наблюдавах светлинките, които озаряваха мрака. Нощта беше толкова красива и като по чудо времето също беше приятно. Небето беше изчистено и се виждаше ясно голямата луна. Полъхваше лек вятър, който разрошваше леко косата ми. Понякога имам нужда от това. Да остана сама за малко с мислите си или просто да изчистя ума си. Да се насладя на спокойствието и тишината.

Но имаше една мисъл, която ме мъчеше. Дали да покажа записа на Джак или да изчакам точния момент? От една страна искам да я разоблича и да покажа на Гилински все пак що за стока е, но от друга страна ме е страх да не го нарани. Ако наистина се преструва на глупава само, за да ни заблуди? Може би е опасен агент или част от другия мафия? Не знам какво да мисля...

-Аз...не знаех, че все още идваш тук!-чух познат глас и отделих погледа си от гледката пред мен. Погледнах момчето, което зае мястото до мен.

-Обичам това място...-въздъхнах и отново погледнах напред.

-Да, приятно е. Можеш да останеш сам с мислите си.-каза той и настъпи кратка тишина.

-Може би искаш да останеш сам? Аз ще си ходя.-измрънках и станах от мястото си, но ръката му ме спря. Погледнах го в блестящите му очи и усетих как стомахът ми се сви на топка. Как може само от един негов поглед да изгубя контрол над себе си?

-Не си отивай.-отвърна с тъжна нотка в гласа. Кимнах и заех мястото си отново.

-Ти...все още ли идваш често тук?-попитах несигурно, а от негова страна се чу тежка въздишка.

-Честно...след като си тръгна, спрях да идвам толкова често. Даже изобщо не идвах. Това място ми напомняше за теб. Всичко ми напомняше за теб...-направи кратка пауза преди да продължи.-Това все пак си беше нашето място.-усмихна се някак...тъжно.

-Това е твоето място. Благодарение на теб и аз го открих.-отвърнах и потреперих леко, защото започна да става хладно. Джак забеляза това и веднага свали якето си като го наметна на раменете ми. Макар и от този малък жест се почувствах специална.

-Когато те доведох тук, това място придоби повече смисъл.-каза и лека усмивка се появи на лицето ми.

-Водил ли си тук Алекса?-не се сдържах и зададох този въпрос, на който не бях сигурна дали искам да знам отговора.

-Не...-той сбръчка вежди и поклати леко глава.-...не съм водил никого освен теб тук. Даже...това е първият път от две години, когато идвам отново тук. И се радвам, че те видях.-погледна ме и се усмихна сладко.

-Аз също се радвам, че дойде.-отвърнах и също се усмихнах.-Джак, аз трябва да ти покажа нещо...-казах несигурно и взех телефона си. В момента рискувах да разваля хубавия момент, но трябва да му го покажа.

-Какво има?-погледна объркано и аз пуснах записа. Гласът на Алекса се чу и Джак се изненада. Слушаше внимателно записа и не можех да разбера какви мисли минават през главата му. След като записът свърши прибрах отново телефона си и го погледнах. Беше стегнал челюстта си, а очите му вече нямаха блясъка, който беше когато дойде. Бяха тъмни, почти черни като нощта.

-Сега вече ще повярваш ли, че Алекса всъщност не е толкова добра и невинна?-попитах го, а той присви очи.

-Не мога да повярвам, че си способна на такова нещо!-каза разочаровано. Моля?-Ванеса, наистина ли падна толкова ниско, че да монтираш гласа на Алекса да казва това? Сигурно Бруклин ти е помогнала за това, а? Двете не можете да я понасяте.-изправи се от мястото си и аз направих същото.

-Сериозно ли няма да повярваш на това? Джак, на 23 години си, как може да си толкова глупав?-попитах, а той повдигна вежди.

-Аз съм глупав? Извинявай, че имам доверие на приятелката си.-отвърна иронично.

-Приятелка, която очевидно не познаваш!-повиших леко тона си.

-Ти не я познаваш! Аз я познавам отлично.-изсъска и аз хвърлих якето му върху него. Нямам настроение да споря в момента с него. Денят ми беше достатъчно скапан.

-Знаеш ли какво? Прави каквото си поискаш, аз се отказвам.-казах последно преди да тръгна и да го оставя сам. Не мога да повярвам, че е толкова глупав за да не повярва на записа. Какво е станало с него?

Качих се в колата си и я запалих. Опитах да нормализирам дишането си, защото бях наистина много изнервена. Очите ми се насълзиха и опитах да спра напиращите сълзи. Облегнах глава на седалката и затворих очи. Искам просто всичко да си е както преди. Искам си стария Джак, който беше готов на всичко за мен.
Успокоих се малко и потеглих към вкъщи.