He is the devil 2

52. Някой май не е в настроение?

Гледна точка на Ливай

Бях на бара с Джонсън и сестра ми, която си говореше с някаква мацка. Не беше зле, но блондинът до мен ме привличаше повече. Наистина се радвам, че не ме е преодолял и най-накрая се осъзна, че е гей. В това няма нищо лошо. Днешно време е нормално да си обратен и никой не може да те осъди за това. Знам, че той поиска да се разделим и ме нарани наистина, но не му се сърдя. Трудно е да си признаеш, че си такъв, а още по-трудно е да го признаеш пред останалите.

-Ей, сладък!-извиках и Джонсън ме погледна със сините си очи. Сладката му усмивка се показа и сърцето ми се разтопи.

-Мхм...-кимна в очакване и аз се приближих към него.

-Ние с теб какви сме?-попитах, а той ме погледна леко объркано. Замисли се преди да отговори.

-Аз...не знам. Какви искаш да бъдем?-отговори с въпрос и аз се усмихнах.

-Ами ти ме харесваш, аз те харесвам. Предполагам трябва да се съберем отново и да опитаме.-повдигнах вежди, а усмивката му се разшири.

-Аз мисля същото. И този път няма да те разочаровам.-увери ме той и аз се засмях.

-Ти посмей да ме оставиш отново и тогава ще видиш. Ще те заключа в мазето, докато не ме заобичаш.-заплаших го и той се стресна. Ох, как може това бонбонче да е мафиот? Толкова е невинен и стреснат.-Спокойно бе, сладък! Не бих ти го причинил.-успокоих го и той си отдъхна. Слях устните ни и бях щастлив, че поне едно нещо в живота ми е наред.

Гледна точка на Ванеса

Някой връхлетя в стаята ми и дръпна одеалото. Какво се случва, по дяволите? Къде съм? Отворих очи и видях Ноа да стои със скръстени ръце и усмивката не слизаше от лицето му.

-Какво става?-попитах объркано. Нищо не помня от снощи. След като с Диего се върнахме в клуба се напих и всичко ми е мътно. Дори не знам как съм се прибрала.

-Нали ще избираме пръстен? Елизабет каза, че ще ни помогне.-припомни ми той и аз се изправих. Усетих рязка болка в главата ми и изохках. Мамка му...

-Да, да... дай ми 10 минути да се оправя.-измърморих и се хванах за главата.

-Имаш 20 минути, защото за 10 няма да се оправиш. Ще те чакам отвън.-каза той и аз кимнах.

Станах от леглото и с бавни крачки се придвижих към банята. Съблякох пижамата си и пуснах водата. Застанах под душа и топлата вода се стичаше по тялото ми. Дори не помня как съм успяла да си облека пижамата. Бях забравила какво е чувството, когато се напиеш. Вечерта може да се чувстваш страхотно, но на сутринта си като парцал.