He is the devil 2

38. Винаги има първи път, Кларк!

Карах из пътищата на Ню Йорк. Не отивах никъде просто исках да покарам малко и да събера мислите си. Днес чух малко от разговора, който водеше Гилински. Объркана съм от това, което чух. Говореше за някакъв план и някакво състезание. Дали обсъждаше нещо с някого от мафията или е това, което не искам даже да си помислям?Не знам защо напоследък съм толкова несигурна в него. Дали и двамата сме се променили чак токова за две години, че сме отвикнали да бъдем заедно? Дали изобщо го обичам или всичко е просто една заблуда?

Разбира се, че го обичам! Защо иначе се борех толкова за него да си го върна? Ако не го обичах щеше да ми е все тая дали е продължил напред. Трябва да спра да вкарвам филми в главата си, защото не е добре за здравето.

След двучасово скитане по улиците се прибрах в голямата къща. Реших все пак да остана тук. Имах нужда да сменя малко обстановката. А и стаята ми имаше голяма тераса, която откриваше голяма гледка към града.

Спрях колата и слязох от нея. Заключих я и тъкмо щях да тръгна към входната врата, но една чернокоса близначка на Путин ми застана на пътя.

-Какво правиш тук?-изплюх, а синеочката само се засмя.

-Дойдох да ти предложа нещо.-усмихна се подло и присви очи.

-Какво?-попитах незаинтересовано и тя скръсти ръце.

-Аз и ти, тази вечер на изоставеното летище. Нека да видим кой е по-добър във въртенето на гуми.-предизвика ме и аз започнах да се смея.

-Ти сериозно ли ме предизвикваш на това? Миличка, нямаш шанс срещу мен.-изсмях се, а тя се приближи близо до мен.

-Нека да видим това тази вечер. Каза, че можеш да победиш всеки независимо каква кола караш. Остави Бентлито и се състезавай с кола с по-малко конски сили.-каза и аз повдигнах вежди.

-Внимавай на какво се обзалагаш. Никога не съм губила състезание, Саша.-отвърнах и тя се засмя.

-Винаги има първи път, Кларк! Никога не знаеш кога живота ще те изненада.-каза за последно преди да тръгне. Проследих я с поглед и когато излезе през големите порти, влязох в къщата. Защо така изведнъж поиска да се състезава с мен? Няма начин срещу мен и тя го знае. Но имаше нещо в погледа ѝ. Сто процента е намислила нещо.

-Хей, къде беше?-посрещна ме Гилински и постави целувка върху устните ми.

-Разхождах се с колата.-отговорих разсеяно.-Слушай...Саша току-що ме предизвика на състезание. Тази вечер на изоставеното летище.-обясних му и той присви вежди.

-Така ли?-попита изненадано, а аз кимнах.

-Мислиш ли, че е добра идея?-попитах и той се замисли.

-Защо не? Ти си добра в това и съм сигурен, че ще я победиш. Ще тунинговаме колата ти и си готова.-отговори и аз кимнах.

-Прав си. Ще отида да кажа и на останалите.-отвърнах.

-Добре, аз ще се заема с колата ти.-каза той и двамата тръгнахме в различни посоки. Качих се в стаята и писах на Елизабет и Теса. След това звъннах на момчетата и Бруклин, а накрая и на татко. Той не беше много съгласен, но въпреки това не ми забрани да се състезавам. А и все пак съм правила това над милион пъти, няма какво да се обърка. Нали?

След като Джак се зае с колата ми, реших да си взема душ и да се отпусна малко. Влязох в банята и напълних ваната. Потопих се вътре и затворих очи. Не знам колко време съм стояла тук, но беше много приятно. Излязох от ваната и увих хавлия около тялото си. Върнах се в стаята и приготвих специалната екипировка, с която се състезавам. Облякох я и излязох от стаята.

Слязох долу и всички вече бяха тук. Татко вървеше напред-назад и изглеждаше притеснен. Бруклин спореше нещо с Ливай отново на испански, а Елизабет изглеждаше сърдита. Тони беше увисил нос, а Джонсън замечтан.

-Скъпа, не мисля че това е добра идея. Замисли се, защо така изведнъж Саша ще ти предложи да се състезавате и то без нищо в замяна. Ами ако направят нещо на колата ти?-предположи той, а аз извъртях очи.

-Няма как да направи нещо на колата ѝ, след като до сега аз я тунинговах. Всичко ще бъде наред с дъщеря ти, Джон. Успокой се.-обади се Гилински и ме целуна. На вратата се позвъня и Джак отиде да отвори. Кой ли беше? След малко в стаята се появи, човекът когото най-малко очаквах.

-Тейлър?-чух гласът на Елизабет и момчето, което стоеше в средата на стаята се усмихна.

-Здрасти!-помаха леко, а аз се нахвърлих върху него.

-Господи, Тейлър, какво правиш тук?-извиках и чух тихият му смях.

-Дойдох да ви помогна.-отговори и насочи погледа си към един определен човек.

-Как си, Елизабет?-попита той леко несигурно.

-А-аз...добре съм! Ти?-отговори заекващо тя. Все още беше в шок.

-И аз така... разбрах, че с Ливай сте се сгодили?-отвърна той и тя кимна.

-Да, ти...също си се оженил.-каза тя. И на двамата им беше неловко.

-Мда, даже ще ставам баща.-измрънка той, а Елизабет прибледня.

-Това...това е...много хубаво.-усмихна се леко.

-Ще тръгваме ли?-обади се Гилински и всички кимнахме. Излязохме от къщата и всеки се качи в колата си.