Mine (Bg fanfiction)

1. You're mine!

1.

-...Уилсън искам си парите!-изръмжа Хари в слушалката, стискайки с другата си ръка волана на спрелия автомобил. Той говореше по телефона с един от наркобосовете- Кевин Уилсън. Хари чакаше Уилсън, за да получи парите си от стоката близо до едно училище повече от час и беше бесен.

 -Няма да получиш нищо Стайлс!- каза Уилсън в отговор-Абсолютно нищо!

-Ще видим Уилсън...ще видим- вената на Хари изпъкна от яд, докато говореше.

 -Ще видим Стайлс!-изимитира го Кевин подигравателно и връзката прекъсна, което накара Хари да хвърли телефона си и да удари волана с юмрук.

-Никой не ми затваря телефона докато не съм приключил!- извика ядно той и този път срита мястото под волана. Раздразнението му личеше от километри.

-Брато, успокой се! Знаеш, че по един или друг начин ще получиш тези пари.- каза до него момчето с руса коса и сини очи на име Найл, който се опита да успокои приятеля си. Но думите му въобще не подействаха на побеснелия къдрокоско и продължи да диша така, сякаш излиза пара от ноздрите му и да гледа свирепо със свити вежди през прозореца. Мислеше как да отмъсти на Уилсън и когато му хрумна идея той се подсмихна дяволски.

-Семейството му...той има семейство- каза под носа си, но приятеля му го чу и разбра за какво говори.

-Не е ли прекалено това за което си мислиш? Все пак това е семейството му...знаеш те не са замесени в това и...

-Найл ще получа парите си и не ме интересува семейството му, не ме интересува нищо. Ще съжалява, че ми е затворил телефона...Никой не ми затваря телефона!- изкрещя последното Хари, а Найл само кимна.

Познаваше приятеля си, който винаги беше в такова състояние. Винаги гневен и затова не му се опълчи, а само се съгласи мълчаливо. Всяваше страх у всекиго, но явно Уилсън не го познаваше и все още не се бе опарил от него. Докато Найл гледаше в телефона си, Хари гледаше през прозореца и барабанираше по коляното си с пръстите. Мислеше за плана си. Искаше да изпипа всичко в него както винаги правеше, но видя позната женска фигура през прозореца и забрави за всичко дори и мислите си.

-Моя си!- каза Хари и излезе от колата.

Тръгна към момичето, което току-що излезе от училището. Вчера се беше блъснал в нея и сега като я видя отново, реши да не я изпуска и да си я вземе за себе си. Мина тихо зад нея и я хвана като едната си ръка обви около талията й, а другата сложи на устата й. Но направи грешка помисли я за беззащитно момиченце. Тя настъпи крака му силно, ухапа китката му и го ритна в слабините. Хари се сви на две, докато момичето избяга. Хари се ядоса и целия почервеня. Той се обърна и кимна на хората си.

-Проследете я и научете всичко за нея, без да я докосвате. Тя е моя!- хората му кимнаха и тръгнаха в нейна посока точно когато тя се скри зад ъгъла на дългата улица.

Хари се върна и преди да влезе в колата си срита предната гума и напсува. Влезе и сложи предпазния колан, а Найл до него се хилеше за случката преди малко.

-Престани!- каза Стайлс през зъби, свирепо.

-Целият град се страхува от теб, а тя ти разказа играта...сори брато, но е много смешно...а и гледката не беше за изпускане.- с това Найл отново избухна в смях, а Хари затегна ченето си, гледайки напред.

-Никой не може да ме разиграва, а тя ще си плати за сценката преди малко...колкото до теб спри! Още един звук и ще си го изкарам на теб -отвърна гневно той.

-Вие познавате ли се?- попита го Найл, който спря да се хили. Не искаше да го ядосва, а и да пострада, тъй като Хари изобщо не се шегуваше с подобни неща.

-Не! Вчера се блъснахме.- измърмори той.

<Ретроспекция>
Къдравото момче влезе в супермаркета и отиде при алохолните напитки. Огледа щанда с алкохол и взе няколко кенчета бира и се запъти към по-силния алкохол тогава някой се блъсна в него и той изпусна кенчетата. Хари се ядоса и стисна юмруци готов да удари човека.

-Гледай къде ход...-започна той агресивно,но млъкна на половината си изречение когато видя изплашеното момиче пред себе си с невероятните си кафеви очи с отенък на черно в тях, които го гледаха плахо и невинно. Момичето се наведе и вдигна кенчетата с бира като му ги подаде.

-Много съжалявам!...Извинете ме...позволете да ги платя, а Вие вземете други.-гласът й бе тих и нежен, а за ушите на Хари беше като опияняващ. -Извинете ме, моля Ви!- не спираше да се извинява момичето пред него. За първи път той бе изпаднал в транс. Той я гледаше докато не се осъзна и сви вежди ядосано.

- Не е проблем!-каза той, а тя кимна.

- Извинете ме още веднъж!-каза момичето и си тръгна, и скоро изчезна от погледа му.
<Край на ретроспекцията>

-...Но не очаквах да се съпротивлява.- сподели Хари и стегна ченето си като си припомни случката от вчера, но не се ядоса за нея, а че отново я изпусна.
- Оу... добре.- отвърна Найл, а Хари потегли като остави следи от гумите на Range Rover-а си.

***
Момичето тичаше със най-силното си темпо към дома си. Обърна се няколко пъти и осъзна, че никой не я гони, и след секунди спря да тича, което даде предимство на хората на Хари. Тя влезе в къщата заключвайки вратата. Сърцето й пулсираше заради спринта и страха. Та тя почти бе отвлечена. Погледна през прозореца внимателно и видя, че е чисто и си отдъхна. Съблече бялото си палто и свали бялата си шапка. Обядва и скоро забрави за къдрокосия, който се бе опитал да я отвлече...