Mine (Bg fanfiction)

4. Punishment

4.

-Сега ще си платиш задето вчера се съпротиви и избяга!- сподели й Хари, разплитайки веригите.

-Ще ме удряш с веригите ли?- попита тихо тя, гледайки изплашено.

–Невероятно предложение, но не!- той закачи веригите на тавана където имаше подходящи кукички, а след това отвърза ръцете й, а тя веднага се хвана за китките тъй като бяха червени от въжето. Хари вдигна Флора от леглото и сложи ръцете й във веригите. След това намали дължината на веригите и Флора увисна от тавана, което я накара да изписка. –Ще се научиш мила моя, че всяко действие от твоя страна води до последствия...като това- каза той и напусна стаята, а тя се разплака горчиво.

Хари заключи стаята където бе вързана Флора и влезе в неговата, за да се преоблече. Флора доста го поизпоти. След като „притежаваше" момичето той беше готов да се отдаде на плановете си и да съсипе Уилсън. Хари слезе долу в хола при приятелите си и се настани на празния фютьол. Барбара веднага се настани в скута му и започна да целува врата му, оставяйки мокри следи, а останалите мълчаха и гледаха телевизора, което подразни къдрокосия.

-Езиците ли си глътнахте?- попита ги той на висок глас, галейки Барбито си.

-Кое е момичето Хари?- полюбопитства Луи, а Хари погледна към него.

–Флора!- каза той веднага и Барбара спря да се натиска и погледна в Хари. –От тук нататък тя ще живее тук докато не ми омръзне.

- А къде е тя?-попита Елинор, гаджето на Луи.

-Горе!- отговори безразлично той.

-Какво й направи?- изпусна се Елинор и прикри устните си, след като се усети. Тя беше от доста отдавна с Луи и знаеше какъв е Хари. Той я прониза с поглед.

–Не ти влиза в работата!- каза през зъби той, а тя кимна бързо и се сгуши в Луи.

Лиам поръча пици за вечеря тъй като винаги ядяха нещо бързо сготвено или поръчано-спагети, пици, яйца... Хари отдели две парчета пица, наля сок в чаша и ги сложи в подноса, с който се качи горе. Влезе в стаята му и взе чантата на Флора, и отиде при нея.

Вече три часа Флора висеше от тавана и не си чувстваше нищо. Краката и ръцете й бяха изтръпнали поради липсата на кръв. Въпреки това беше будна и чу когато се отвори вратата, но нямаше сили да вдигне глава и си остана така, и без това не искаше да вижда къдрокосото момче.

-Флора наказанието приключи!- каза той по-силно от нормалната си честота на гласа, защото искаше да види лицето й, но тя не реагира. Хари остави подноса и чантата и отиде при нея, и повдигна главата й. Той видя насълзените й очи и измъченото й лице. –Добре ли си?- попита той дискретно и пусна главата й, която той очакваше да се задържи, но клюмна като увехнало цвете.

-Д-да!- проговори тя, но той не й повярва.

–Както казах наказанието приключи!- той свали веригите и я пусна, но краката й не я издържаха и тя щеше да се строполи на пода, но Хари реагира и тя падна в ръцете му и не помръдна.

-Извинявай...краката не ме държат.- момичето му се извини за падането и той вдигна вежди учудено. Тя му се извини, въпреки че я наказа, въпреки че я нарани. Той внимателно повдигна Флора и я постави на леглото да легне.

–Надявам се научи урока си и няма да бягаш повече, а сега си почини...там има храна.- той отново смени настроението си и се навъси.

-Какво има в нея?- попита тя, гледайки храната недоверчиво. Хари стегна челюстта си и стисна юмруци.

–В храната няма нищо!- изсъска той и тя кимна от страх. –Намерих чантата ти в колата ми и я донесох. –тъкмо щеше да излезе когато тя попита:

-Значи имам право да ползвам телефон? –той започна да се смее иронично и отново се приближи към безпомощното момиче и погали кожата на лицето й.

-Макар и безпомощна, продължаваш да говориш...и не! Счупих го, щом го видях...не ти трябва.- усмихна се лукаво той. -...и между другото смучката ми се струва избледняла...да я фиксирам ли?- Флора стисна очи, а Хари се засмя подигравателно и излезе...След като се съвзе малко, тя се изправи и взе подноса от масата и започна да се храни тъй като бе гладна, и след като свърши тялото й се нормализира тъкмо тогава Стайлс влезе.

-Виждам, че си в добро състояние Флора! –каза й той, сочейки празния поднос, а тя стоеше и го гледаше.

-Хари, Луи те вика!- Барбара влезе след него и настроението на Флора се оправи, защото тя се изпълни с надежда.

–Идвам след малко!- тя излезе и отново останаха сами.

-Ъм...-започна тя.-...и нея ли си наказвал така?- попита го тя, гледайки го в очите.

-Не! Ти си първата.- почеса врата си той. –Аз излизам...- с това той напусна отново стаята.