Mine (Bg fanfiction)

80. Final

Думите на Уилсън объркаха напълно Флора. Гледаше ту баща си, ту Кинжала. Баща й беше свел поглед и не смееше да я погледне, а Джеймс не изпускаше дъщеря си от поглед, гледаше я изненадано. Тя толкова много приличаше на покойната му съпруга, че сякаш наблюдаваше нея, а не дъщеря си.

-Какво каза току що, татко!?-извика Фиона и разблъска охраната, за да може да мине. Майка й дойде след нея, гонейки я.

-Миличка, успокой се!-каза Сюзън, дишайки тежко.

-Татко!-извика ядосано Фиона и скръсти ръце, игнорирайки майка си. Уилсън погледна по-голямата си дъщеря, тя имаше по-буен характер и трябваше да внимава с нея, тъй като беше станала майка.

-Фиона, не ми повишавай тон и не ме гледай така! Всичко е истина! Този човек тук е истинският баща на Флора. Преди години моята сестра Флора се омъжи за Кинжала без да знае никой дори аз и родителите ни. Всички бяха против техния брак, но никой не можеше да направи нищо. Флора отказваше да го остави както и той нея. После се роди ти, мила моя. Кинжала реши да има дъщеря със същото име като съпругата си. Година след твоето раждане с-сес-тра ми почина. Никой не знаеше от какво, но със сигурност е била отровена с нещо от някой негов враг.-разказа той и погледна към Флора. Късаше му се сърцето, че трябваше да й съобщи грозната истина, но Кинжала щеше да спре съдбата на сестра му да се повтори и с дъщеря му.

-Изчистих ги всичките!-процеди през зъби Кинжала, стискайки ръце в юмруци.

-Майко, знам, че искате да ги разделите, но да скалъпите такава история и да намесвате чужди хора...откачихте напълно.-Сюзън сведе глава и се разплака.

-Де да беше, скъпа...де да беше...-Фиона много добре познаваше майка си и очите й се насълзиха.

-Значи аз нямам сестра?-прошепна тя, гледайки жално ту баща си, ту майка си, като се надяваше някой от тях да потвърди, че това не е вярно, а някаква измислена игра.

-Имаш разбира се, тя винаги ще бъде по-малката ти сестра и наша дъщеря без значение каква е истината.-каза Уилсън и погледна към Флора, която гледаше в преплетените им ръце с Хари.

-Х-хари, нек-ка си ход-им!-каза пресипнало, вдигайки глава към него и тогава всички видяха, че тя плаче. Хари я гушна и целуна главата й. След това хвана ръката й и тръгнаха.