41.Goodbye!

4.8K 319 22
                                    


41.

Събудих се, а в стаята беше тъмно. Погледнах настрани и опипах шкафчето докато достигна лампата, за да я включа. След това станах и включих осветлението. Елинор я нямаше явно ме беше оставила докато спя.

Защо имах чувството, че като се събудя Хари ще бъде до мен? Дали е тук? Оправих косата си и реших да сляза долу.

Беше доста тихо явно всички си бяха легнали. По стъпалата се зачудих дали ще бъде долу и дали ще ми се развика или ще мълчи като ме види. Със сигурност няма да ме прегърне с неговите големи и топли ръце и да ми каже, че всичко е наред, защото нищо не беше наред.

Вдигнах глава и влязох в хола. Там беше само Хари, който лежеше на дивана, поставил крака на масата и гледаше телевизия. Беше така съсредоточен, че не мърдаше. Дрехите му бяха изпоцапани с кръв, което ме накара да стисна очи. Той дори не се е преоблякъл, защото знае, че аз ще съм в стаята му. Толкова ме ненавижда, че е останал с мръсните си дрехи.

Доближих се до него, за да му се извиня. Беше прострелян заради мен. Куршумът беше за мен, а не за него.

-Хари.-гласът ми веднага се пречупи.

-Искам да съм сам!-каза той без да ме поглежда.

-Хари, извинявай!...Много съжалявам!-казах му.-Всичко е по моя вина...

-Казах, че искам да съм САМ!-последната дума я изкрещя.

-Хари...защо се държиш така сурово...защо не ме изслушаш?-събрах смелост и го попитах докато цялото ми тяло трепереше. Той се изправи и дойде при мен.

-Излез...веднага!-извика той, а аз се отдръпнах назад с крачка. Шокирах се от силния му тон. Никога не е крещял толкова силно...поне на мен.

-Хари, аз..

-Не ме ли чу? Махай се или аз ще го направя!-кимнах и се обърнах.

Тръгнах нагоре по стълбите отново със сълзи в очите. Думите му от няколко дни постоянно ме нараняваха, не че не си ги заслужавах.

Влязох в стаята и отворих гардероба, прибрах дрехите ми в сака, който извадих и се облякох. В другия ми сак прибрах учебници и всички неща за училище и бях готова.

Осъзнах, че трябва да напусна къщата. Имах малка, много малка надежда, че той не ме мрази, но преди малко и тя се изпари.

Mine (Bg fanfiction)Where stories live. Discover now