Mine (Bg fanfiction)

45.Flora say something..

Качвам глава сега, защото ви обичам <333

45.

Гледна точка на Хари

На другия ден...

Събудих се и отворих очи и всичко ми се размаза пред погледа затова отново затворих очи.

След като се приспособих осъзнах, че осветлението е включено. Явно снощи съм забравил да го изгася. Колкото до снощи нищо не си спомням, а и не ми се мисли, главата ме цепеше отново. Сигурно пак съм се напил в някой бар, спал съм с някоя и ето ме тук с махмурлук. Започна да ми става навик откакто не спя и виждам Флора.

Поклатих глава и станах. Та тя сигурно е с Питър- гадженцето. При мисълта стиснах юмруци. Мамка му, ако не беше Флора щях отдавна да съм го затрил в земята. Заради него отношенията ни с Цветето се опънаха и точно заради него тя не е тук. Главата ме заболя още повече когато си я представих с него. Хванах се за главата.

Отидох до нейното бюро където учеше, четеше и рисуваше, за да си намеря хапче за главата ми, но катастрон с часовник ми грабна окото и го взех. Имаше и картичка и я прочетох:

„Весела Коледа, Хари!

Надявам се, че ще ми простиш за всичко, което направих

П.С. Извинявай за всичко!"

Нямаше име, но веднага се сетих кой е, защото никой друг не се извиняваше без дори да е виновен. Само при мисълта, че е била тук ме накара да се усмихна. Моето цвете! Моето всичко! Свалих часовника бързо, за да видя какво е нарисувала.

Знаех колко много обича да рисува и това, че е нарисувала нещо за мен накара тялото ми да настръхне от въодушевление. Какво ми направи, Флора? Толкова ми липсва, толкова много я искам в обятията си, да я докосна, да чуя туптящото й сърце, да чуя нежния й глас, да видя очите й изпълнени с невинност и любов...мамка му, полудял съм по нея! Опитах да мисля за друго, но това не се получи не и след като отново е била тук в стаята ми.

Разгърнах картината и преди да я обърна, за да видя какво е нарисувала се обърнах от шума и като видях гледката замръзнах, дотолкова че дори болката в главата ми изчезна, а с нея въздуха и цялата ми психика.