Mine (Bg fanfiction)

63.Never

Флора тъкмо се прибираше и заключваше входната врата. Беше ходила до близкия магазин, за да напазарува. Отдавна не беше идвала и нямаше годна храна в къщата.

На вратата започна да се блъска силно и тя отскочи леко назад, изплашвайки се.

-Флора? Флора отвори вратата! Цвете мое, знам, че си тук!-тя се успокои щом разбра, че беше Хари, а не някакъв крадец.

-Хари, върви си!-каза тихо, приближавайки се до вратата.

-Флора.-каза той облекчено.-Добре ли си? Отвори ми!-допълни много бързо той.

-Добре съм, а сега моля те, върви си!-каза тя, облягайки се на вратата.

-Няма да те оставя сама. Защо си дошла тук?-той също се облегна на вратата, за да може да чуе какво става вътре.

-Аз живея тук, а сега моля те! Тръгвай си!-това, че не му отваряше го караше да губи и малкото си останало търпение.

-Флора, отвори! Знаеш много добре, че мога да разбивам врати, не ме тествай!-извика по-силно и нервно, и отново натисна дръжката на вратата.

-Моля те, върви си! Няма да ти отворя, не настоявай!-опитваше се да устои на натиска, не искаше отново да се размекне, да му отключи и да повярва на лъжите му.

-Ясно, отдръпни се от вратата!-извика отново и се отдалечи от вратата.

-Не! Хари, недей!-замоли го тя, знаеше много добре, че няма да го спре така и се изплаши.

-Тогава ми отключи, по дяволите!-извика, натискайки дръжката като обезумял.

-И какво ще правиш като отключа? По-добре си върви, хайде!-каза, държейки здраво ключа в ръцете си.

-Няма да стане! Не ме ядосвай, отваряй!-последва мълчание от нейна страна.

Тя стоеше пред вратата и чакаше Хари да се откаже и да си върви. Не искаше да отключва, защото знаеше, че той няма да я остави сама.

-ФЛОРА!-извика много силно и заблъска по вратата. Тя разбра по гласа му, че той напълно е изгубил търпение и сега е бесен. Стреснато завъртя ключа и леко се отдръпна.

Той нахлу веднага вътре и веднага придърпа Флора в обятията си. Стисна силно крехкото й тяло и скри лице в сгъвката на врата й, усещайки любимия си аромат.