Mine (Bg fanfiction)

3. The kidnap

3.

-Здравей сладурано!- обърна се към нея Хари със самодоволна усмивка, а тя се залепи за седалката. Страхът каза на Флора да бяга и тя направи точно това, излезе от колата, но спря. Намираха се в гора и паника обзе тялото й и застана на място. Хари спокойно излезе от таксито и започна да се смее, гледайки изплашеното до смърт момиче.

-Флора бягай!- започна той- Можеш да избягаш, пускам те!- довърши той подигравателно, но тя разбра иронията в думите му и преглътна.

-От-ткъде зна-аете името ми?- заекна тя, а Хари се подсмихна.

-Ах, каква любезност само! Говориш ми на „Вие" Флора Андерсън.- тя го изгледа изплашено и преглътна отново, чувайки името си от непознатия мъж, а той забеляза реакцията й. Тя започна да мисли как да се спаси, но нищо не й хрумваше от паниката, която я беше обзела. Сякаш страхът бе умъртвил всички клетки в мозъка й. Хари я гледаше и изведнъж тръгна към нея, а тя отиде зад таксито. Беше се оставила на рефлексите си.

-Флора осъзнаваш, че няма да можеш да ми избягаш втори път, нали?- проговори Хари с дрезгавия си глас, изпивайки я с поглед.

- Какво ти направих? Кенчетата с бира, които блъснах, заради тях ли? Още тогава исках да ги платя и...-беше прекъсната.

-Достатъчно!- извика той, карайки Флора да изтръпне цялата. Хари вече беше бесен, задето тя отново се дърпа. Отиде при нея и я преметна през рамо. Беше толкова крехка в неговите ръце.

–Пусни ме!- извика Флора и започна да мърда с цел да се освободи, но той я стискаше здраво и не отрази действията й.-Пусни ме!

-Не! Ти си моя! – с това той я вкара в Range Rover-а си отзад и той също влезе, настанявайки се върху нея. Флора не можа да се измъкне и му удари шамар. Той почервеня от яд и хвана ръцете й, премествайки ги над главата й, а краката й ги заклещи с неговите, така тя не можеше да мръдне. Флора се разплака.

-Недей! Моля те, недей!- той я гледаше бясно докато тя му се умоляваше да спре.

- Спокойно, няма да ти сторя зло!- каза саркастично Хари и заби устните си във врата й. – Не го прави!- помоли се тя докато той жадно целуваше врата й, но той отново не я отрази.

-Моля те! Имам си гадже!- изпищя тя когато той тръгна да слиза от врата й надолу. Хари спря и я погледна в очите, които бяха изпълнени със страх и сълзи. Някои хора биха съжалили момичето, но в случая не, не и хора като Хари. Той още повече се ядоса.

-Ти си моя, разбра ли?- изкрещя й Хари. –Само моя! От тук нататък нямаш гадже.- воден от гнева той започна отново да целува врата й, само че този път грубо и с натиск. Флора за пореден път опита да се освободи, но не стана и след като свърши Стайлс, на врата й имаше огромно, синьо-лилаво, тъмнеещо петно. Гневът му си отиде щом видя „шедьовъра" си и се усмихна дяволски след това погали възпаленото място, което накара Флора да се отдръпне.

-Ти...ти...ти си ужасен.-каза тя, заеквайки, а той се наведе и прошепна в ухото й.

–Все още нищо не си видяла скъпа ми Флора.

-Какво искаш от мен?- проплака Флора с тихо гласче, а Стайлс се подсмихна.

–ТЕБ! Цялата за мен. –момичето отново се разплака, а той стана и изправи Флора в седнало положение. С едната ръка държеше ръцете й, с краката си я обкрачи без да отпуска тежестта си върху нея, а с другата ръка взе въжета.

-Какво ще правиш? –преглътна момичето, а Хари завърза ръцете й без да й отговаря. Насочи се към краката й долу, но тя качи краката си на седалката, за да се измъкне.

–Момиченце, лазиш ми по нервите и ако искаш да не пострадаш не се съпротивлявай иначе не отговарям за последствията- каза през зъби той. Тя се залепи за седалката от страх и от погледа, който й стрелна той. Хари завърза и краката й, след което се премести отпред на шофьорското място и запали колата.

-И между другото смучката ми ти отива- намигна й той през огледалото за задно виждане, а тя сведе глава.

През целия път никой не пророни и думичка. Хари паркира колата в гаража и отвори задната врата, където беше Флора и я изкара от там, премятайки я отново на рамо, без да я развръзва.

-Пусни ме!- опита отново Флора да го разубеди, но както и преди не успя, докато той я държеше здраво сякаш всеки момент щеше да избяга от ръцете му.

Отвори вратата и влезе в къщата на бандата им. Той мина през всекидневната където имаше няколко човека от бандата му. Найл щом разпозна момичето от вчера започна да се хили докато другите го гледаха странно. Той никога не бе водил момиче тук особено по този начин.

-Защо си я овързал така?- пошегува се Найл без да спира да се хили.

–Защо ли? Мислех я за котенце, а се оказа дива котка, която хапе и трудно се хваща.- Найл избухна в смях още повече, а Хари поклати глава и ги остави. Качи се на втория етаж заедно с Флора на рамо. Влезе в една стая и я постави на леглото, и излезе. След малко се върна с вериги и Флора уголеми очи от ужас, виждайки ги.