Mine (Bg fanfiction)

17. H-he is a monster

17.

„Бях вързана за един кол здраво и не можех да помръдна. Бях заобиколена от огън, който все повече и повече се приближаваше към мен. Погледнах дали няма някой наоколо, но бях сама в тази долина заобиколена от скали и от огън. Погледнах нагоре към небето когато видях хора надвесени над скалите. Изплаших се, защото ги разпознах и изписках силно. Те паднаха право в огъня и аз се развиках и заплаках..."

-Не...не, не! НЕ!-извика Флора и се събуди, ставайки в седнало положение и се разплака.

-Флора?-събуди се и Хари и пусна лампата. Тя щом го видя го прегърна.

-Хари добре, че си добре!-плачеше тя, стискайки го силно.

-Защо ревеш по дяволите?-каза той сънено и ядосано.

-В-вие паднахте..-тя още по-силно се разплака.-Само и само, за да ме спасите.

-Кой?-попита я той объркано.-Флора какви са тези глупости? Лягай и заспивай!

-Ти, татко, Питър и мама не го правете! Не падайте!-тя не спираше да го стиска.

-Цвете, било е сън! Спри да ревеш и лягай!-тя се отдръпна от Хари и легна. Хари извъртя очи и изгаси лампата. Тя се изплаши от тъмното.

-Хари, страх ме е!-проплака тя и той се доближи до нея и обгърна с ръце тялото й.

-Спри да се страхуваш! По дяволите никой не е паднал,  било е само сън!-каза й той и тя се опита да не мисли за кошмара си...

***

На сутринта Флора се събуди първа и видя спящия Хари, който бе обвил ръцете си около нея. Тя се усмихна, защото си спомни, че тя се страхуваше и затова той я е държал през цялата нощ, за да не се страхува.

Тя осъзна какво мисли и скри усмивката си. Стана внимателно, за да не го събуди. Видя на бюрото мечето от снощи и отиде да го прегърне, но нещо привлече вниманието й. Погледна през прозореца и едва не се развика от радост като видя снега, обгърнал целия град. Очичките й светнаха и тя грабна мечето си и седна на мини диванчето, гледайки през прозореца. Искаше й се да излезе, но щеше да изчака Хари да й позволи.