Mine (Bg fanfiction)

6. Please!

6.

-Отваряй!- тя не реагира. –Отваряй!- кресна отново Хари отвън, но тя не помръдна отново, а просто наблюдаваше вратата и дишаше учестено, защото знаеше какво я чака, и че няма да може да се спаси от него. –Отваряй! Знам, че си вътре!- отново без отговор- От-во-ри иначе сам ще вляза.- Флора тръгна със сълзи на лице при думите му, защото знаеше, че ще го направи.

Треперейки, отключи вратата и се върна на предишното си място, бягайки до там. Хари със замах отвори вратата като дръжката се отбеляза в стената, което накара момичето да подскочи. Хари й беше бесен и тръгна в нейна посока. Флора се страхуваше от филми на ужасите, а в момента преживяваше един. Краката й не я издържаха от страх и тя се свлече на пода. Заставайки на колене пред него.

-Моля те! М-моля те, ос-ста-ави ме!- гласът й заекна от страх. –Мо-оля т-те, мно-ого ме е с-страх.- вдигна ръце, молейки му се. –Ха-ари мол-ля те... – благодарение на Барбара когато влезе да повика Хари, Флора бе научила името му. –Ост-тави ме! Ни-ищо не съ-ъм ти направ-вила. –довърши тя като погледна нагоре към него, засичайки си погледа с него. Хари продължаваше да гледа кръвнишки към Флора сякаш всеки момент щеше да я убие с поглед.

–Ще ме оста-авиш ли?- попита го тя с малка надежда, гледайки го с пълните със сълзи очи.

–Отново не ме послуша и избяга Флора!- каза той, а тя сведе глава.

-Ще ти да-ам колк-кото си поис-скаш пар-ри...само ме ост-тави...мо-оля те!- каза тя, плачейки.

–Не!- категорично й отговори той, продължавайки да я гледа.

-За-ащо?...Защо а-аз?- попита го тя с пресипнал глас и безнадеждност. –Защото Флора когато пред теб има градина с цветя ти ще си откъснеш най-красивото от тях...в случая красивото цвете си ти.- отговори й той с нормален глас. –А сега не се съпротивлявай и не БЯГАЙ, а ела!-хвана ръката й и я вдигна от пода. Знаеше, че няма смисъл да се съпротивлява и затова тръгна с него, бършейки сълзите си. Качиха се в стаята й и тя спря.

-Какво?-обърна се към нея Хари. –Какв-во щ-ще правим?- отново заекна тя, гледайки го изплашено, а той извъртя очи от досада.

–Ще броим мухите.- каза саркастично той и тя го изгледа неразбрано. –Ще спим разбира се!- каза после той, виждайки обърканото момиче.