Mine (Bg fanfiction)

27.Fight for this love!

27.

Флора стана от леглото и отвори гардероба си, за да види какви дрехи е взела със себе си тук и в същото време се почука на вратата.

-Влез!-каза тя и погледна натам, за да види кой ще влезе.

-Хей, Флор!-влезе Елинор бавно и затвори вратата.

-Ел, какво има?-веднага попита Флора щом видя приятелката си.

-Толкова ли ми личи?-разплака се Елинор и Флора веднага обви ръце около нея.

-Шшш, тихо Ел! Не плачи!

-Но Флора...

-Какво се случи? Разкажи ми!

-Луи ми е сърдит, защото снощи се скарахме с него. Казах му, че трябва да се откаже от тези опасни неща и бандата, но...той ми се ядоса и ми се развика...аз не останах по-назад и също му се разкрещях и той напусна стаята ни...и сега сме скарани.-сподели тя, плачейки, а Флора помилва гърба й.

-Като гледам Хари не е тук.-Ел се отдръпна и избърса сълзите си.

-За какво ти е Хари?

-Аз говорих по-рано с него като го помолих да намери Луи и да го накара да отиде на дискотеката довечера, за да можем да се сдобрим, но разбира се без да му казва, че ще бъда там. После по някое време Хари ми писа, че го е навил и сега съм тук, за да му кажа, че се отказвам. Знам, че няма да се сдобрим и ще събера багажа си още сега.-Ел тръгна към вратата, но Флора я спря и отново я прегърна.

-О, Ел...миличката ми!-каза Флора тъжно. Тя не искаше двамата да се разделят изобщо, защото знаеше и виждаше колко много се обичат.-Не! Няма да напускаш, няма да ти го позволя Ел!-допълни Флора.-Ще отидеш на дискотеката и ще се сдобрите с него, нали?-Ел поклати глава.

-Виж Флора оценявам това, че се опитваш да ме успокоиш и да ме накараш да се почувствам добре, но не...моля те! Той няма да ми прости...познавам го и знам.-този път Флора поклати глава.

-Хайде ще закъснеем!-игнорира думите й и задърпа Ел към гардероба си.-Такаа...аз ще избера роклята за теб.-Флора започна да разглежда малкото рокли, които беше взела от къщата си. Елинор сведе глава готова да заплаче отново. Болеше я много, защото знаеше, че тя беше виновна за това. Меко казано обичаше Луи и мисълта, че може да го е загубила режеше сърцето й с много остър нож.