Mine (Bg fanfiction)

31. I lied to you

31.

Местата около Флора бяха заети и Хари стисна зъби, отивайки най-отзад. Не му харесваше, че едно от момчетата-Крис сяда от едната страна до нея, а Питър зад нея, но трябваше да се придържа.

Часът започна и всички се заслушаха освен двама човека- Флора, която беше объркана от чувствата си и Хари, който беше ядосан.

След часа тя изхвърча от стаята заедно със Сафина без да чака Хари, което го накара още повече да се ядоса. Той се затича и я настигна.

-Защо ме отбягваш?-каза той, гледайки я така сякаш ще я убие с погледа си.

-Н-не те отбягвам..така ти се е сторило..пр-росто със Сафина си говорихме.-той изслуша лъжата й и кимна.Искаше да види до кога щеше да го лъже.

Вчера Хари беше чул разговора им и след като Питър я остави той го пресрещна и го преби.

Флора се почувства ужасно, че излъга Хари, тя не обичаше да лъже, но нямаше как да каже истината на Хари. Той щеше да убие Питър. Продължи да го отбягва и замазваше положението и през голямото междучасие, Флора вместо да слезе долу в стола, тя влезе в кабинета по Химия и облече бялата манта с позволение на госпожата, разбира се.

Качи се на последния етаж и влезе в библиотеката. Там имаше двама-трима ученици, които пишеха доклади, Флора премина покрай тях и започна да гледа книгите. Целта й беше да се скрие от Хари и според нея това беше мястото за което Хари не би се сетил.

„Боже прости ми!"-каза си тя, сещайки се за лъжата, която бе изрекла по-рано докато разглеждаше книгите.

Тя чу отваряне на вратата и надникна над книгите като се повдигна на пръсти. Цялото й тяло замръзна щом видя бесния Хари да влиза.

„Какво направих!" страхът в нея реагира и тя клекна, започвайки да пълзи бързо между редовете.

Допълзя най-отзад където в единия ъгъл имаше маса и се скри под нея, прегръщайки краката си, за да не се виждат и стисна очи, хапейки долната си устна.

„Моля те върви си, моля те върви си, моля те!"- започна да повтаря на ум докато трепереше цялата. Беше виновна и знаеше, че не я чака нищо добро.

-Веднага излез!-чу заплашителния му глас и лицето й пребледня.-Не ме карай да викам. ИЗ-ЛИ-ЗАЙ!-тя преглътна и изпъна краката си и придвижи дупето си напред, излизайки. Флора се изправи без да вдига глава, а той моментално я хвана силно за лакътя и я поведе навън.