Mine (Bg fanfiction)

36. I love him

36.

-По-бързо, няма да ви чакам цял ден, мамка му!-извика агресивно Хари, след като момичетата се върнаха от супермаркета.

-Ние...тук сме!-изплаши се Ел от тона му, а Флора започна да трепери.

-Из-виня-вай!-каза тихо тя. Не искаше да ядосва Хари.

-Не ме интересува дали се извиняваш или не! ПО ДЯВОЛИТЕ!-извика отново той и удари с ръка волана.

Хари караше с бясна скорост като нито едно от момичетата не смееше да му каже нещо за скоростта. Те стояха залепени за задната седалка като Флора стискаше очи от страх от скоростта, която развиваше колата.

След минути бяха в къщата. Флора и Ел слязоха набързо с торбите и отидоха в кухнята.

Флора се качи горе в стаята, след като с Ел прибраха покупките.

Хари лежеше на леглото когато тя влезе в стаята. Тя тихо и бавно затвори вратата, след което се обърна към него.

-Ха-ри може ли да поговорим?-тя се притесняваше от реакцията му и гласа й го показваше.

-Не!-отговори й веднага.

Тя искаше отново да се извини за случилото се в петък и за дето го беше излъгала.

-Моля те!

-Не!

-Но...-тя не довърши, защото той стана и я затисна грубо към стената.

-Слушай ме..когато ти кажа нещо ще го изпълняваш, ЯСНО ли ти е?-извика силно в лицето й той, а тя кимна, падайки сълза от едното й око, а после и от другото.

-Спри да ревеш и не се лигави! И като ти кажа НЕ, значи не, ясно?-отново изкрещя той.

-Хари бо-ли ме!-проплака тя, а той хвана челюстта й, за да го погледне.

-Ясно ли е питам?-извика още по-силно срещу лицето й, а тя кимна, плачейки.-Искам да го чуя!-изръмжа той.

-Д-да!-той пусна челюстта й се отдалечи от нея.

-А колкото до това, не искам извиненията ти, знам, че бягаше от мен. В голямото междучасие когато си говори с милия ти Пийти, бях там. Затова е насинен...-каза бясно той и напусна стаята, блъскайки вратата агресивно.

Флора беше до стената и се свлече по нея, разплаквайки се още повече.

-Прости ми, Хари!-каза тя, заеквайки...