Mine (Bg fanfiction)

5.Escape

5.

***

След полунощ Флора стана от леглото, на което лежеше и сложи чантата си през рамо. Тя беше решила да избяга, да се спаси, но забравяше огромна подробност-Хари. Докато лежеше тя си почиваше и мислеше как да се измъкне. Вратата й беше отключена, но нямаше да избяга от там, а от прозореца. Развали постланите завивки и направи дълго въже, за да стигне до основата на къщата. Завърза завивките здраво като единия край завърза за рамката на леглото, а другия край прехвърли през прозореца. Флора се надвеси и видя, че въжето от завивки достига до земята и прехвърли крака си, а после и другия. Хвана се за завивките и се опита колкото се може по-бързо да слезе, но не стана. Бавно, бавно тя преполови въжето и скоро дупето й усети земята. Тя се изправи и го изтупа. Погледна нагоре и видя височината, по която току що слезе. Стисна устни от уплах и се затича към оградата. Покатери се и се прехвърли през нея като отново тупна на земята по дупе. Стана охкайки, но нямаше време за болежки и огледа за охраната на Хари, но нямаше такава. Започна да тича надолу по улицата плачейки от радост, че излезе от онази къща и най-вече, че се спаси от Хари. Видя, че по главната улица минава такси затова тя се затича със все сила, за да се качи

–Таксии! –извика тя, размахвайки ръце, за да я забележи. Таксито спря и преди да влезе, тя първо огледа човека и се качи след като се увери, че не е Хари. –Улица Хамилтън 149.- таксито зави и продължи към улицата. Тя имаше голям късмет, че точно в този момент си намери такси. След петнайсет минути си беше у дома.

-Тук съм си!- извика тя радостно, след като заключи вратата. Обиколи навсякъде, за да се увери, че всичко е наред и после легна на дивана.

***

Хари закопча ципа на джинсите си и излезе от стаята на Барбара, оставяйки я да спи. Тя беше решила да остане тази вечер тук, за да прави компания на Хари. Той подмина стаята където Флора спеше, но се върна. Искаше да я види. Открехна леко вратата, за да не я буди. Не я беше заключил, защото знаеше, че тя няма да избяга след наказанието, което бе получила по-рано, но силно се лъжеше. Щом видя, че прозореца е отворен, включи осветлението и видя, че леглото е празно и няма завивки. Хари побесня.

Разкъса завивките, крещейки. Луи и Лиам дойдоха да го отблъснат от леглото, което щеше да заприлича на нищо ако продължаваше така.

–Оставете ме! По дяволите!- развика се той. –Кой го направи?- обърна се към момичетата, които също се събудиха от виковете на Хари.

-Ти ли?- извика срещу Елинор и тя се скри зад Луи от страх.

–Успокой се! Не е била Елинор! Тя беше с мен.- намеси се Луи.

–Тогава кой?- развика се отново Хари, дишайки учестено и изрита нощното шкафче, правейки дупка в него. Зейн и Найл го издърпаха, за да не троши повече.

-Братле, ще си...-прозя се Лиам.-...намериш друга.- увери го Лиам сънено, а Хари му се нахвърли, но Зейн и Найл го държаха.

–Искам нея! НЕЯ!- извика много силно Хари. Всичките около него бяха изумени, той никога не бе полудявал така особено за момиче. –Тя е моя! Само моя!- развика се отново и после добави. –Явно не й стига наказанието.- с това той изблъска момчетата и се освободи, излизайки навън.

-Къде?- попита го Зейн.

–Да си взема това, което си е мое!...И НИКОЙ да не ме следва-каза той наблягайки на никой. – слезе долу и излезе. Качи се в колата си и запали, тръгвайки към адреса, който знаеше наизуст.

***

Флора лежешена дивана и мислеше. Опита се да заспи, но страха й пречеше да го направи. Мислеше за Хари и като премина през ума й наказанието днес, на което бе подложена, стана и се паникьоса. Той излишно я беше предупредил да не бяга, но тя не обърна внимание. Щом той знаеше името й, значи знаеше и адреса й. Тя започна да ходи напред-назад от страх и паника. Изведнъж тръгна към входната врата, за да се махне от тази къща, но силния му вик я прикова на място.