67. Never say never

5.7K 300 65
                                    

-Недей! Ела ще ти кажа!-Флора се приближи и Хари прошепна в ухото й.

-Свързвам я с една химичка.-тя се разочарова от думите му и стана сериозна.

-С коя? Тина ли?-попита тя тихо без да го поглежда, играейки с пръстите си.

-Не!-каза и прокара нос по врата й.-Флора, свързвам я с теб.-тя настръхна от действията му и уголеми очи щом чу думите му.

-Направил си татус, който да ти напомня на мен?-той кимна веднага, за да потвърди думите й.-О, но Хари това трови кръвта ти, не трябваше да го правиш.-каза тя тъжно, галейки бузата му, а той поклати глава,усмихвайки се.

-Цвете, не се притеснявай за мен.-целуна я и продължи.-Имам много повече татуси върху тялото си и точно тя няма да ми навреди. Искам да имам нещо, което да ми напомня за теб, красавице.-тя кимна бавно и погледна настрани като той видя, че тя се изчерви и се усмихна.

-Ами, хайде супата ще изстине!-проговори тя и той поклати глава.

-Цвете, не съм гладен!-тя се изправи при думите му и седна до него на дивана.

-Без такива, не искам да се разболееш.-тя взе супата и лъжицата в ръцете си и започна да го храни.

-Флора, не го прави, не съм бебе, за да ме храниш!-измрънка той недоволно, тъй като му стана неудобно от действията й.-Мога и сам!-увери я той, а тя се изкикоти и го целуна по бузата.

-Толкова си сладък!-изчурулика тя весело, а той сви вежди и я погледна.

-Цвете, аз не съм сладък!-каза сериозно и тя остави супата и го гушна силно, целувайки бузите му.

-Моето момче!-каза и продължи да си го гушка, кикотейки се.

Той се усмихна. До сега никой не бе се държал така с него, никой не се бе грижил така за него, да се притеснява, да се интересува, да го храни и милва, както тя го правеше. Малка душичка, която с пълни шепи му даваше любовта си. Не знаеше какво изпитва към нея, но знаеше, че е нещо много силно, защото не минаваше час, в който той да не мисли за нея.

-Много те обичам!-допълни тя и отново го целуна, а той излезе от мислите си и я премести да седне върху него.

-Цвете, аз не знам какво е любов, нито пък какво е обичане, но ако значат ти да си до мен, то тогава аз съм влюбен, защото не мога без теб, малка моя!-изкара чувствата си пред нея и тя го гледаше, усмихвайки се. Думите му бяха много мили и истински и наистина я докоснаха и затова тя прошепна:

Mine (Bg fanfiction)Where stories live. Discover now