Mine (Bg fanfiction)

25. Like a tornado

25.

-Сега ще ми кажеш ли?-попита го Флора с широка усмивка.

-Защо си ухилена до уши? До преди малко те беше страх.-слязоха от колата.

-Няма да ти кажа, а и вече не ме е страх...знам, че ти ще си с мен.-сподели тя, изчервявайки се след като осъзна какво беше казала. Хари кимна и направи знак да го последва.

Тя вървеше след него по тясната пътека и го гледаше. Къдриците му се люлееха от лекия ветрец. Тялото му беше огромно за разлика от нейните размери. Височината му й правеше сянка, която тя оприличаваше на черен ангел.

-Идваш ли?-попита я той докато вървеше пред нея, но тя не го чу, а продължаваше да гледа красивата му структура.-Флора?-обърна се той и тя видя зелените му очи.

-Д-да?-попита тя отвеяно.

-Цвете...какво ти става? От сутринта ми изглеждаш отвеяно.

-Не знам...т.е. не ме слушай говоря небивалици...може да е заради времето.

-На времето му няма нищо!-каза той и продължи да върви напред като постоянно се обръщаше, за да я проверява.

Флора се съсредоточи тъй като това й държание не бе типично за нея.

-Отдалечихме се достатъчно! И сме тук, защото ще те науча да стреляш с пистолет.

-Какво?-почти извика Флора.

-Чу ме!-каза и я изгледа странно.-Днес не си добре. Сериозно, какво ти е?

-Хари...аз мога да стрелям!

-Какво?-извика той този път.

-Да...мога да стрелям.

-Н-но как?

-Дъщеря съм на Уилсън! Той ме научи.-Хари оформи устата си като „О" и после кимна.

-Постоянно ме изненадваш Флора! ..Тогава защо се страхуваше вчера от куршумите?

-Защото ме е страх Хари...С тези неща загиват хора невинни и виновни, а животът на всеки човек е скъп и никой няма право да го отнема освен Бог.

-Да,да. Хайде тогава покажи ми!-подаде й пистолета от куфара, който беше взел с него.-Уцели птицата на онова дърво!

-Не, няма!-отговори тя веднага.-Няма да убия животинчето!

-Тогава това!-той намери кенче на земята и го взе, слагайки го на едно от дърветата, видимо ядосан.