Mine (Bg fanfiction)

39.Styles is here

39.

-И ми пука защото..? Какво ме бърка мен, по дяволите?-попита я той, а Фиона откачи от отговора му.

-Какво те бърка теб?..Какво те бърка теб?..Какво те бърка теб!?-последното тя го изкрещя на висок тон.-Мамка му, какъв задник само!

-Оправи си езика и гласните струни!-изръмжа Хари недоволен от поведението й.

-Те са си добре, но за мозъка ти..не съм много сигурна, не е от най-схватливите!-заяде се Фиона.

-Нищо му няма...просто баща ти я е отвлякъл отново.

-Не е той, идиот! Защо да я отвлича? Та тя беше при мен и ако той искаше да я види щеше да го направи, а нямаше да я отвлича както ти си мислиш.

-Тя ми звъня...о, чакай ти си била!

-О, има прогрес с главния..браво!-извъртя очи тя ядосано.

-Лазиш ми по нервите и..

-Ти също..намери сестра ми!-прекъсна го тя.

-И защо да го правя?-попита я незаинтересовано.

-Защото е отвлечена заради теб!...Между другото запомних номера на вана.-добави тя.

-И какво да правя? Кажи на тати, той ще я намери.-каза с писклив глас Хари, подигравайки се на Фиона.

-Вдигни си задника и не ме ядосвай! Номерът е ... и вана беше черен...чу ли ме? Ало?...Ало?-връзката беше прекъсната от Хари и Фиона побесня. –ГЛУПАК!-извика много силно тя.-Идиот, задник, тъпак...по дяволите! Малката ми сестричка!-разплака се Фиона.-Ах, Флора как се влюби в него?...Боже, налей разум в главата му...

Гледна точка на Флора

Току що излязох от къщата на кака и тръгнах по алеята нагоре. Тя беше права за студа наистина си беше доста студено, но пък малка разходка не би ми навредила.

Мислите ми отново се вкопчиха в Хари. Вече почти няколко дни не бях говорила с него и се чудех какво ще стане с мен?. Ясно е, че не е заинтересован от мен, а от Барбара. Може би трябва да се откажа от чувствата си, за да може да бъдат щастливи. Барбара ще бъде много щастлива и няма да ме мрази, въпреки че не съм причината Хари да стои далеч от нея. Хари не ме иска, но тя продължава да ме мрази. Спомних си гледката от вчера вечерта и тръпки ме полазиха.