Mine (Bg fanfiction)

62. He is lying to me

Флора напусна стаята и набързо отиде в стаята им с Хари и изкара приготвените куфари от гардероба. Облече палтото си и сложи шапката си, и по най-бързият начин слезе долу на първия етаж, след което напусна къщата.

Искаше всичко това да е било някаква лъжа или кошмар, от който да се събуди, но уви всичко беше реалност. Истина, която не можеше да промени.

Тъкмо щеше да поръча такси когато сестра й звънна.

-Ало, Флора?

-Како, ти ли си?

-Мхм, аз съм, върна ли се вече?-попита колебливо.

-Да, върнах се. Ти къде си?

-Шофирам, тръгнала съм към къщата ти. Исках да те проверя, а и да те видя.-Флора се усмихна от думите й.

-Супер и аз след малко съм там.-каза весело. Беше много радостна, че ще види сестра си. Липсваше й ужасно много.

-Какво стана? Да не би къдравият да те освободи? Не ти е направил нищо, нали?

-Хей, по-полека с въпросите.-засмя се тя.-ще говорим у дома, окей?-разбраха се и тя слезе до главния път, чакайки таксито, което бе поръчала след разговора със Фиона.

„...аз го обичам!"-думите на Барбара постоянно изникваха в главата й. Напоследък се беше привързала още повече към него. Преди тя си мислеше, че той я мрази, а сега когато той се държеше мило с нея чувствата й нарастваха и все повече и повече се привързваше към Хари.

***

-Идвам!- Флора отвори вратата и двете веднага се прегърнаха.

-Ох, ти си жива и здрава!-каза радостно Фиона и огледа малката си сестра отдолу до горе.

-Разбира се, че съм жива.-изкикоти се Флора весело.

-Извинявай, но на онзи изобщо му нямам доверие, не и след всичко, което направи.-Флора затвори вратата и взе палтото от сестра си.

-Заповядай!-покани я и отидоха в хола.

-Кажи ми сега, защо си тук?-тя видя куфарите до шкафа и се обърна отново към по-малката си сестра.-Да не би вече да си свободна?-Флора сведе глава и започна нервно да си играе с пръстите.

-Хари ще става баща.-каза много тихо, сякаш го прошепна. Добре, че имаше тишина иначе Фиона нямаше да може да я чуе.