Mine (Bg fanfiction)

47.Die!

47.

На другия ден Хари все още стоеше там с потъмнели очи. Така и сън не го хвана. Беше извършил ужасно нещо.

Денят му започна с лошо и продължи с лошо. Когато Ел дойде, за да провери Флора дали се е събудила Хари реши да влезе с нея, за да я види.

Флора мърдаше в леглото, изпотена и с изплашено изражение и затворени очи. Ел изтича и я хвана за раменете в опит да я събуди, а Хари не мърдаше от мястото си. Виждаше болката, която беше причинил и за първи път не му достави удоволствие. Харесваше му да всява страх на околните, но в случая не бе така. Повече от всичко искаше да не беше наранявал Флора.

Тя отвори очи и видя човека когото бе сънувала и извика силно, криейки се в Ел, която я беше прегърнала. Хари замръзна, виждайки положението на Флора.

-Излез!-каза му Елинор и той напусна стаята със сведена глава.

***

Хари отказа да яде когато Пери го попита дали ще похапне нещо, но увеличи броя на цигарите.

На обяд Хари слушаше гласовете на Пери и Ел, които умоляваха Флора да похапне. Накрая Пери и Ел се върнаха с пълен поднос.

Малко по-малко случващото се започна да действа на Хари. Това, през което преминаваше Флора го мъчеше бавно. Той искаше тя да не страда и в главата му започнаха да се въртят най-различни сценарии за самоубийство.

Вечерта Хари спря да общува с другите. Луи се опита да говори с него, но единственото нещо, което направи Хари е да го изблъска на далеч. Той опита отново и отново, но Хари не отговори, а легна на дивана, обръщайки се с гръб към Луи.

***

Лежах под дърво с огромна корона, която правеше плътна и прохладна сянка докато чаках любимата ми да дойде. Бях затворил очи и мислех за нея с огромна усмивка на лице.

-Кого чакаш?-чух нежен глас, който веднага разпознах.

-Теб!-отговорих и отворих очи.

-Но защо?

-Как защо, цвете?-попитах и се изправих объркано като видях Флора на разстояние от мен, облечена в бяла рокля нацапана с кръв и изпокъсана, а по лицето й имаше размазана спирала.-Имахме уговорка...-започнах, гледайки какво й бях причинил.