Mine (Bg fanfiction)

50. Tina

50.

След сериозните речи на Лиам и Луи в колата докато пътуваха обратно към къщата, Хари доста се позамисли върху думите им. Започна да размишлява върху думите на Лиам- „Смъртта не е решение". За първи път Хари се замисли за чувствата на другите, а не само за собствените си. „Представи си, ако аз бях на твое място и исках да се самоубия."-думите на Луи отекнаха в ума му и той стисна очи. Колкото и да не го показваше Хари държеше много на момчетата, те взаимно пазеха гърбовете си и най-важното спасиха го от самотата.

-Закарайте ме при Тина.-изведнъж проговори Хари и Лиам, който беше до него отзад го погледна.

-Какво?-попита Луи с повдигнати вежди.

-Чу ме! Закарайте ме там!-повтори се Хари, гледайки ръцете си в скута.

-Какво ще правиш там?-попита го отново Луи.

-По дяволите, да не съм ти дете!?-измрънка Хари.

-Хари разбери го, преди малко се беше опитал да се самоубиеш.-обади се Лиам, а Хари извъртя очи.

-Ще говоря с нея.

-За какво?-Хари отново извъртя очи от досада.

-Просто така...Повярвайте няма да върша глупости!

-Не ти вярвам!-каза Лиам, а Луи гледаше в огледалото за задно виждане и изучаваше гримасата на Хари.

-Добре...Може тя да ти помогне.-съгласи се Луи.

-Благодаря!-каза Хари и се сети, че тази дума беше доста често използвана от Флора, което го накара да се усмихне.

-А, не! Виж как се усмихва, отново е намислил нещо.-веднага се обади Лиам щом видя усмивката му, но той  не реагира.

-Сигурен съм, че не се усмихва така, зад усмивката му има нещо друго, но не и мисъл за самоубийство, повярвай ми!-сподели Луи.

-Ъ...какво?-попита ги Хари отнесено.

-Видя ли?-Лиам кимна и не откъсна поглед от Хари, като го наблюдаваше изкъсо...

***

Луи паркира колата на алеята пред къщата на Тина.

-Ние ще те изчакаме тук.-Хари кимна и слезе.

Той се запъти към входната врата и почука. След малко жена, чието тяло беше нашарено с татуси, отвори вратата. Тя видя Хари и му се хвърли на врата, прегръщайки го силно.