Лежах на голямото си легло, докато блъскане по вратата ме накара да се изправя.
-Влизай!
-Елена ставай и си събирай багажа! Напускаш къщата! - татко говореше бързо, а аз все още не знаех какво става.
-Но защо? Какво съм направила, че ме гониш от дома ни? -след като чу крясъците и майка ми се качи. Очите и бяха червени и пълни със сълзи.
-Дъще, ние, аз... ами ние с баща ти т-тте продадохме!
-Продали ли? -едва изрекох думите си и сълзи потекоха по бузите ми.
-Елена взимай се в ръце, след малко хората му ще дойдат да те вземат.
-Ама татко ти сериозно ли ми казваш да се взема в ръце! Та ти си ме продал, ти си продал собствената си дъщеря! Как не те беше срам, ако не от мен, то от Бога! Питам те нещо, отговори ми. А за теб какво да кажа майко, ти си се съгласила и отгоре на всичкото си му позволила... Не мога да повярвам, че вие сте ми родители, не мога!- след думите ми, последва силен шамар, който ме накара да падна на земята. За първи път баща ми ме удари...
-Млъквай и си събирай багажа! - извика Ед (баща ми, или поне беше).
-Ще го събера, бъди спокоен и без друго сте се отказали от мен, има ли смисъл да говоря и да стоя в тази къща? Но ми кажи само две неща: за пари ли ме продаде и кой ще бъде така „добър” да ме купи?
-Да точно така,нямах пари и човекът се появи в точното време с точното предложение! И името му е Хари Стайлс.
-И той какво ще ме прави?
-Каквото си пожелае, ти вече си негова собственост.
-Аз да не би да съм предмет или животно, та да съм нечия собственост?
-Ако трябва ще бъдеш! Ясно ли е?
-Не, не е ясно.
-Не ме карай да те пребия от бой, хайде ставай от земята и си събери нещата, аа знаеш ли, няма нужда той ще ти купи дрехи!
-Мразя те! - извиках срещу него.
-Аз те мразя откакто си се родила, но не казвам нищо. И след десет минути те чакаме долу!
-Благодаря за откровеността, Едуардо! И кои са тези „чакаме”?
-Аз, майка ти и момчетата, които ще те вземат! -едва дочака да изговори думите си и излезе.
За последен път отворих гардероба си. Извадих дълга бяла рокля и бели обувки. Свалих моите дрехи и облякох тези които извадих, роклята се влачеше по земята. Застанах пред огледалото си, развързах кафявата си коса и я оставих пусната. Бавно се приближих до вратата и натиснах дръжката, тя се отвори, а аз излязох. Слизайки по стълбите, спомени нахлуха в главата ми. Татко ме гонеше из огромната къща, а с мама играехме на криеница. Никога не сме били бедни, винаги сме имали пари и то в големи количества, какво стана сега, как стана... не мога да си обясня. Кой би продал детето си? Що за родител трябва да си? Явно до сега не съм познавала добре хората... Минах и последната стълба, вече чувах непознатите гласове, които кънтяха из стаите.
-Елена! - майка ми застана пред мен.
-Не плачи майко, вие сами пожелахте това. -отминах я и влязох при другите.
-Елена, тръгваме! - обади се един от мъжете.
-Леле дори и името ми си им казал. Много си бърз Едуардо...
-Хайде мила, знам че няма да ни разочароваш. - прегърна ме, и се усмихна. Аз го отблъснах и излязох навън. Мъжът който беше в колата слезе и ми отвори, аз се качих и след броени секунди и другите се качиха. Потеглихме, а аз се обърнах назад. Майка тичаше след колата, но ме успя и падна на земята.
-Майко, мамичко... - сълзи се пуснаха по лицето ми.
-Елена не знам до сега как си живяла, но от днес ще живееш по правилата на г-н Стайлс!
-Вярвай си!
-Не ми опонирай!
-Добре, не ти знам името.
-И да Зейн, дясната ръка на Хари.
-Не ми е приятно, но какво да се прави...
-За последен път те предупреждам, той няма да те търпи и ще ти съсипе живота.
-Добре, Зейн!
Настана гробна тишина, на мен ми се доспа и се облегнах на красавеца Зейн. Що за глупости, той е дясната ръка на собственика ми. Е иначе не е лош, дори е много хубавв, оффгг. Я се стягайй, момичее!!! Сън ли беше,монолог ли беше не знам, но няма да се разбера така със себе си...
