ГТХ
-Ало, Лиам!
-Да?
-Можеш ли да проследиш телефона на Елена?
-Защо?
-Без въпроси, просто го направи!
-Добре! До минути ще е готово и ще ти изпратя съобщение на мястото на което се намира.
-Мерси, бро! - затворих телефона и го хвърлих на седалката, забих глава във волана, а в ума ми се разиграваха различни сцени, затова какво може да се случи на Елена...
Телефонът ми извибрира. Погледнах го и беше съобщението от Лиам. Директно тръгнах натам.
-Здравейте, г-н Стайлс! - охраната на клуба ме поздрави. Просто вдигнах ръка и те се усмихнаха.
Развъртах се като муха без глава, но никъде не виждах Елена. Къде ли може да е? Ами ако са ѝ направили нещо? Само при мисълта за това ми миришеше на смърт.
-Яя кой е дошъл! - клатейки, се приближи до мен.
-Хайде да си тръгваме!
-Старата песен на нов глас!
-Ще е добре да замълчиш!
-Преди можеше да ме контролираш, но сега не можеш! Разбра ли, Стайлс?
-Мисли си, каквото искаш скъпа. Но аз казах, че си тръгваме! - без да я чакам повече, я преметнах през рамо и я изведох от мястото. Качих я в колата, след това и аз се качих и тръгнах към вкъщи.
-Не може да ме извеждаш насила! - правеше странни тикове.
-О и още как! - несъзнателно се усмихнах.
-Не и този път Хари, не и този път... - въздъхна тежко.
-Ти си моя, Елена! И винаги ще бъдеш!
-Грешиш! Щях да бъда, ако тъпата ти приятелка не се беше появила!
-Никога не е късно, скъпа!
-Напротив, вече е късно!
-Ще ти покажа, че не е! - спрях колата пред къщата, слязох и отново взех, Елена. Ако трябваше да я чакам да върви...
Влязох вкъщи, разсветках лампите и се качихме горе. Сложих я на леглото, а тя се изправи, готова да бяга.
-Грешиш! - отново я блъснах на леглото. Съблякох дрехите ѝ, моите също. Съпротивляваше се, но нищо ново...
-Няма да правя нищо с теб! - крещеше, но нали някой я слушаше!
-Късно! - рязко влязох в нея, а тя изпсува.
-Веднага спри с тоя цирк! - говореше накъсано. Въздухът не ѝ стигаше.
-Има още време докато свърша, както и ти!
-Ако не спреш, ще кажа на бъдещата ти жена, че се чукаш с други! - дори пияна, умее да те изкара извън нерви.
-По-добре замълчи, защото след тази нощ няма да можеш да ходиш нормално.
-Заплахите ти пред мен не важат!
-Сама си го изпроси. - няколко силни тласъка, няколко писъка в повече.
-Извинявай! Х-хари, моля т-те!
-Още малко скъпа! Накрая сме! - последният тласък беше най-силен, изпищя и поне имаше защо. И двамата успяхме да свършим... Мазна усмивка се появи на лицето ми.
-Беше ужасно! Ти беше ужасен! - измърмори и се унесе в сън.
*На сутринта*
ГТЕ
-Мамка му, Ан спусни щорите!
-Ставай!
-Хари? - рязко се изправих, но се хванах за главата! Всичко ми се въртеше и главата ме болеше.
-Същият!
-Какво е станало?
-Не питай, беше бурна нощ! - засмя се.
-Какво искаш да кажеш?
-Не помниш ли?
-Ъм, не! - свих рамене.
-Ние правихмв секс! - очите ми се ококориха, а той избухна в смях.
-Лъжеш! И ако сме правили, защо аз не помня? Сигурно си сънувал!
-Не помниш, защото беше пияна!
-Не мога да повярвам... - закрих устните си с ръка.
-Защо не, нали го искаше преди Кендъл да ни прекъсне!
-Исках го, но както каза, преди годеницата ти, да ни прекъсне! - изпувтях и станах от леглото. Облякох дрехите си, които бяха разхвърляня из цялата стая и напуснах къщата му, без да кажа нищо.
Прибрах се вкъщи, така де, в къщата на Ан.
-Къде ходиш, Елена? - щом отворих вратата се появи пред мен!
-Бях при Хари! - оставих чантичката на масата и се хвърлих на дивана.
-През нощта ли?
-Да и ако питаш дали е ставало нещо, да стана! Изчукал ме е, без дори да ме попита! Тоест била съм пияна и той се е възползвал...
-Е беше време!
-Какво?
-Еми не е ли така? Ти го искаш, той те иска, защо не?
-Че това е така, е така, но все пак съм била пияна... - станах от дивана и се качих в стаята си. Влязох в банята и изцяло бях подвластна на душа...
