Качихме се в такси. И дори не знаех къде отиваме.
-Ние хубаво се качихме в такси, но къде отиваме? - в цялата неприятна ситуация, само това че Елизабет беше с мен придаваше приятни цветове.
-На първо време в хотел.
-Щях да предложа, ако искате да дойдете вкъщи. Знам не в най-доброто решение, но не може да живеем в хотел.
-Защо не каза по-рано? Ами да идем тогава.
Казах адреса на шофьора и той ни закара. Да, това не беше най-добрата ми идея, но все някога ще трябва да се сблъскам с тези спомени, а колкото по-скоро ги преодолея, толкова по-добре.
-На кой етаж предпочитате да е стаята ви? Първият или вторият?
-Нека да е първият. Тези стари кокали не понасят стълби. - засмя се. Аз остсвих моя куфар и взех нейния. Оставих го в стаята ѝ.
-Вие си починете, по-късно ме извикайте да ви помогна с багажа. А аз сега ще отида до магазина, защото няма нищо за хапване.
-Върви, скъпа! - усмихна ми се, аз ѝ отвърнах и излязох. По пътя си припомних всяко едно действие, всяко едно движение, всяка дума на родителите ми. Да болеше, но в край на сметка и аз преживях много и то заради тях. Не, не ги виня напълно, за някои неща и аз имах вина, но тяхнот мислене трябаше да бъде зряло, а не като на дванайсет годишно дете. Не че аз съм много голяма, не че мисленето ми е толкова зряло, но поне имам сърце! Несъзнателно съм стигнала до супермаркета. Влязох вътре и набързо напълних количката. Не обръщах особено внимание на продуктите които слагах в нея. Мислите ми бяха далеч, от това какво да сложа и какво не.
Платих и излязох. Чантите ми тежаха, но има много по-страшни неща от това да ти тежат чантите. Видимо настроението ми беше развалено, недоволството нахално си проправяше път и до лицето ми. Връхлетях вкъщи с гръм и трясък. Оставих чантите на масата и си налях вода. С трепереща ръка, насочих чашата към пресъхналите си устни. Изведнъж ми причерня и изпуснах чашата в мивката. Подпрях се на плота и затворих очи.
-Елена! - госпожата дойде до мен и ме хвана.
-Не знам какво ми стана.
-Хайде ела да седнеш! - помогна ми да стигна до дивана. Седнах и тя седна до мен.
-Изведнъж всичко нахлу в главата ми, имах чувството че ще се пръсне... - изпуфтях и се облегнах назад.
