ГТХ
За първи път в живота си се чувствам разгромен. Не знам какво правя, не знам какво се случва около мен. Мина месец, а тя не се буди, ами ако никога повече не се събуди? Какво ще правя аз, как ще живея, като дори сега ми е трудно да си поема въздух. Счупен съм на милиони частици. Жаждата за живот си отива. Надеждата бавно си тръгва от ума ми. Любовта ме изгаря като кибрит. Сърцето ми е потънало в дълбока мъка и силно кърви. Жив съм, но че чувствам нищо, само болката е тук и е неутешима. И лошите плачат, и лошите могат да обичат.
Стоя като пленник между четири стени.
Бушувам като море със стотици вълни.
Крещя като ранен от стрела.
Плача като мъничко дете.
Сънувам като мисля, че си тук.
Умирам, като самотен и нещастен луд.
-Хари, моля те отвори вратата! - гледах през прозореца, но сякаш не виждах нищо. Чувах гласове, но сякаш нищо не разбирах. -Хари нека да поговорим, вече започвам да се тревожа. - гласът ѝ беше притеснен, можех дори да видя уплашената и физиономия, можех да надникна в ума ѝ и да разбера, какво си мисли, че съм сложил край на живота си...
Завъртях ключа и отворих вратата. Когато Кендъл ме видя се хвърли на врата ми.
-Радвам се, че си добре, любими!
-Може би! - нямаше никаква реакция от моя страна. Освен това, че за първи път от месец проговорих.
-Искаш ли да прочетеш дневникът ѝ? Баба ти дойде и каза, че вчера го е намерила в шкафа ѝ. - подаде ми черен тефтер, аз го взех, влязох в стаята и седнах на леглото. Кендъл също дойде, седна до мен и просто си замълча. Започнах да чета, но отзад напред.
Днес е денят, той ще се жени. Радвам се за него, наистина! Заслужава да бъде щастлив, с жената която обича. За съжаление не съм аз, но ако се чувства добре с нея, аз нямам право да го виня. Знам че никога не ме е обичал, но ако някой ден си отида, искам да знае колко обич се е крила в мен. Ако някой ден, просто си отида, не искам да се чувства гузен. Ако някой ден, просто напусна този свят, нека той да живее и за мен...
Затворих дневника и отново няколко самотни сълзи се спуснаха по лицето ми.
-Радвала се, дори в денят на сватбата ни. Радвала се е, затова че аз ще бъда щастлив с теб. Що за човек е тя, що за човек? Готова е да се усмихва, само защото и аз съм с усмивка. Защо? Защоо, по дяволите? - започнах да блъскам предметите в стаята.
-Хари, приятел, успокой се! -Зейн ме хвана за раменете.
-Написала е, че ако някой ден напусне този свят, аз ще трябва да живея и за нея. Само при мисълта, че може да умре и аз умирам, Зейн!
-Нито ти ще умреш, нито тя! Харолд който познавам, никога не би се отказал, никога не би отстъпил на чувствата си. А би се борил, би живял, за да получи това което желае. Искам си стария приятел, искам си онзи, който е готов да обърне света, а не онзи, който се е затворил в стаята и циври, като малко дете.
-Искате, искате, искате, а мен питате ли какво искам? - гласът ми кънтеше из къщата, сърцето ми се беше качило в гърлото, въздухът от дробовете ми се изчерпваше.
-Отново мислиш само за себе си, Хари. Пак правиш същата грешка. И явно Елена не те интересува толкова, колкото казваш!
-Какво искаш да кажеш?
-Нищо,нищо!
-Казвай, Зейн! - бях на прага на нервите си.
-Или какво? - ударих го. Полетя назад, но успя да се задържи.
-Момчета, успокойте се, моля ви! - Кендъл застана между нас.
-Махни се, да не си го изкарам на теб! - блъснах я, а тя си удари главата в ръба на шкафа. - Боже, скъпа извинявай. - веднага отидох до нея, и ѝ помогнах да стане.
-Аз си тръгвам, когато старият Хари се върне, знае къде да ме намери! - Зейн си тръгна, а аз останах с Кендъл. Сложих я да седне.
-Не исках, да те нараня!
-Не искаше, но го нарави!
-Нали ти се извиних!
-Едно извинение не оправя нещата, Хари. И не говоря само за това. От месец, не разговаряш с мен, не излизаш от тази стая. Не знам дали си жив, не знам нищо. И всичко това, защото оная е в кома. Ако питаш мен, по-добре никога да не се събуди! - ударих ѝ шамар. Очите ѝ се насълзиха.
-Повече никога не смей да казаш това отново, Кендъл!
-Виждаш ли, превърнал си се в роб на чувствата си. Зейн е напълно прав, тази светлина, в която те виждаме сега, не е твоята, не е! - изхвърча от стаята и отново ме заряза сам.
----------------------------------------------------------------------------------------------
На хоризонта имаа нова глава! Ако ви хареса дайте звезда и споделете мнението си в коментарите! Обичам вии!
И един бърз въпрос: Мислите ли, че Елена ще се събуди?
