-Да както и предполагах крака ви е счупен, ще трябва да го гипсираме.
-Не, не, не как ще вървя, как...
-С патерици. -мръсен, шибан доктор, с патерициии блал бла бла..
-Това ще трябва да се види! - засмя се Хари.
-Много ти е смешно на теб, нали ти не беше на обувки десет сантиметра, не се наложи да бягаш от никого.... -опсс май се издадох..
-Ти да избягаш ли искаше?
-Да, ъъ тоест нее...
-Докторе моля привършете по-бързо, а с теб ще се разправям после.-в очите му отново се четеше омраза, отново бяха придобили черен цвят.
След известно време
С Хари напуснхме болницата и се качихме в колата, поне не се налагаше да вървя аз, който си има Хари е голям късметлия, е за себе си не бих казала, че го имам.
-Хари това не е пътя за вкъщи. Къде отиваме?
-На наказателното поле, скъпа ми сърничке!-въпреки, че беше ядосан усмивката му не спираше да грее.
-Какво?
-Опита се да бягаш и сега ще си наказанаа.
-Искам да ме пуснеш, искам да забравиш за мен, просто ме остави на мира... и без друго си имаш гадже, защо съм ти аз, тя е известна, тя е всичко което аз не съм Харии...
-Тя не е теб Елена!
-Какво каза?
-Казах, че ти си ъм, ти си ми нещо като играчка.
-Вземи си друга, аз не съм момиче за една нощ, не съм от момичетата, които спят с теб и после те забравят, имам чувства имам сърце, което се разкъсва, което гори, докоснеш ли се до тялоти ми, кажеш ли ми една дума кръвта в мен кипи, пеперуди пърхат в стомаха ми... И с тези думи не цитирам теб, а това как приемам нещата по принцип. -усещах как студени сълзи горяха по бузите ми, как дишането ми се наруши, и за негово сведение говорех точно за него, той е този който кара всичко в мен да кипии.
-Защо аз мисля, че си влюбена в мен?
-Хари мразя те, мразя те искам да си ходя, искам да... - всъщност не искам, искам да ме обичаш както и аз, искам аз да съм твоя, а ти мой, искам да сме семейство, да сме заедно до смъртта си, дори след това!
-Ти май мислиш повече отколкото говориш. -сега му беше все едно, само това не разбирам, как за секунди успява да смени три настроения.
