Бяхме се прибрали. Зейн и Хари вършеха някаква „работа”, а аз бях в двора, седях на стола и си мислех за случките от последно време. Ако сега бях вкъщи, ако продължавах с нормалния си живот всичко щеше да е прекрасно, Хари нямаше да го има, а всичките кошмари, които преживях нямаше да се случат. Това ли беше съдбата ми? Ако не ме бяха продали пак ли щях да се срещна с Хари? Щях ли да избягам от срещата ни? Що за въпроси? Един неполучен отговор... Най-скапаното беше, че не знам какво чувствам, влюбена ли съм в него, мразя ли го? Знам само, че го ревнувам,ужасно... Но сега мисля за училището, това е последната ми година, трябва да говоря с Хари, да го убедя да ме пусне. Вече бях започнала да ходя нагоре надолу и да гриза ноктите си, устните още ме боляха, но бях твърде заета да мисля за болката. Без да усетя Хари е седнал на стола.
-Как ще му кажа?-казах с мисълта, че съм сама.
-Слушам те, Елена? -щом чух гласът му, се стреснах,устните ми трепераха от страх.
-А-аз, а-ам-ии, може ли да ходя на училище? Това е последната ми година и е важно за мен!
-Да,но... - не можа да довърши, защото започнах да пищя от щастие, след това го прегърнах. -Но, аз ще ходя с теб! -след като чух това се отдръпнах от него.
-Защо?
-Защото днес щеше да избягаш и не само днес. Нямам ти вяра, НЕ ТИ ВЯРВАМ! - наблегна на не ти вярвам. Е и с право де.
-Хубаво, нека така да бъде! А това значи ли, че ще започна, ъъ започнем от утре?
-Да!
-Суперр! Аз отивам в стаята си.
-В моята! - поправи ме.
-Ъ в твоята моя, или твоята, твоя? -глупава ли съм или се правя на такава...
-В моята стая, в тази в която спя! Ти глупава ли си, или се правиш? -усмихна се по онзи начин, по неговия начин.
-А на теб от кога на челото ти пише медиум?
-Какво?
-А нищо...- защо каза това което аз си мислех...-До довечера, Хари!'-качих се в стаята му и веднага влязох в банята.
Водата течеше бързо и успокояваше всяка частица от мен. Де да можеше да успокои и мислите ми... Може би около половин час съм кисела под душа и най-после спрях водата. Имаше само една кърпа, беше синя, може да е на Хари, еми няма какво да се прави, взимам я. Увих я около тялото си и излязох. Отворих гардероба му, полвината дрехи бяха моите, кога са ги донесли. Взех си бельо, дълги бели чорапи и черна дълга тениска. Облякох се и седнах на леглото. Взех лаптопа който беше оставен на средата на леглото. Включих го и влязох във Фейсбук. Имах хиляди съобщения от Мел, най-добрата ми приятелка.
Къде сиии, момиче? Звънях ти, ходих до вас, но майка ти каза, че си заминала, какво става, къде сии?
Дали да отговоря, ако не отговоря и види, че съм на линия ще се поболее.
Виж беб, много е дълго за обяснение, утре като се видим в училище ще ти кажа,много ми липсваш и те обичам. Нямам много време да пиша, но ти обещавам, че утре ще ти разкажа всичко. Чао, Мелс!
Очите ми се насълзиха, много ми липсва и нямам търпение да я видя, тя е моето бебе, тя е най-добрата ми приятелка...
И аз те обичам сис, надявам се, че си добре и всичко да е наред!
Успях да прочета, но не и да отговоря. Чух стъпки, излязох от профила си, изключих лаптопа и го оставих на мястото му. Бързо застанах пред огледалото, извадих сешоара и го включих, започнах да суша косата си. Вратата се отвори и влезе Хари. Въпреки, че го очаквах се стреснах, може би вече ми стана навик да се стряскам. Спрях сешоара и седнах на леглото до Хари.
-Има ли ти нещо?
-Да! -уплаших се още повече!
-Но какво?
-Това, че трябва да ставам по-рано! - засмя се,а аз си отдъхнах. -Трябваше да си видиш физиономията.
-Ами уплаши ме, помислих че си ядосан на мен...
-Е и на теб не съм ти набрал малко!'-'засмя се и отиде към бяната. Ако се къпе ще му бъде много приятно, водата е леденааа. Сега смехът беше в моите устни.
