ГТЕ
Очите ми бяха с превръзка, седях на стол и ръцете и краката ми бяха вързани. Какво става?
-Ехоо, има ли някой? - ехото ми се върна, явно помещението е доста празно и голямо.
-Винаги е бил с теб, Елена! - познат глас се чу зад мен. Стъпките му бяха груби, ръцете му докоснаха рамото ми, а аз изтръпнах.
-Кой си ти?
-Не ме ли позна, не позна ли гласа ми? Помниш ли какво си говорихме по-рано с теб, Елена? Помниш ли, че ти казах, че ще бъдеш моя?
-З-зейн?! - гласа ми трепна.
-Зейн скъпа, Зейн! - махна превръзката и застана срещу мен.
-Н-но, нали бях п-пр-и он-зи.
-Всичко беше планирано.
-Дори това да ме пребие ли?
-Не, но ще влезе в затвора, защото ще бъде обвинен за побой и изнасилване.
-Изнасилване? - май загрявах прекалено бавно.
-Да! И самата ти ще го предадеш.
-Нещо не схващам... Ще го обвиня за нещо, което не е направил?
-Я как сващаш! Точно така.
-А ти защо ме държиш тук? - може би беше по-добре да не знам, да бъда в пълна неизвестност. Да не знам къде се намирам, да не знам нищо за Хари, да не знам нищо...
-Защото искам да разбереш що за човек е Стайлс. Искам да го следиш една седмица и да видиш, че той не те заслужава. Приятелката ти май си пада по него и ако не те открие до два, три дни смятай, че тя е новото му момиче. - слушах го много добре, очите ми следяха движението на устните му, думите му бяха като ножове, които се забождаха в мен.
-Съгласна съм с теб! Ще следя всяко негово движение, ще бъда като негова сянка, но при едно условие. Нека да не обвинявам човекът в нищо, просто не ми се занимава с куките.
-Съгласен! - подаде ръката си, като очакваше да му отвърна.
-Ако ме отвържеш ще бъде по-лесно! Само те съветвам де... - засмяхме се, а той изпълни казаното от мен. Дори отвърза и краката ми. Аа и забелязах, че гипса го няма.
-Хайде ще отидем у нас, за да се изкъпеш и преоблечеш. След това обаче започваме да се правим на детективи.
-Да, Шерлок Холмс! - защо се съгласих? Знам, че колкото повече неща знам за него, знам, че колкото повече очите ми го виждат ще се убеждават с казаното от Зейн...
