ГТЕ
-Махни си гнусните ръце от мен! - крещях по онзи докато ме влачеше из тъмните коридори на огромното имение.
-Спри да се дърпаш! - зашлеви ми един, отново...
-Когато Хари ви намери, ще...
-Какво ще, какво ще кукло? Хари в момента е с твоята приятелка и се забавляват, а ти ревеш за него. - думите му, се забиха право в сърцето ми. Да очаквах всичко, но не и това. Колко неща ще се случат без моето очакване, колко от любимите ми хора ще ме предадат, колко мога да понасям ударите им?
-И сега ще дойде лекар да ти махне гипса, вече нямаш нужда от него, пък и ще ти пречи за работата!
-Мръсния негодник Харолд не успя, сега вие ли ще ме използвате?
-Май имаме семеен скандал. До преди минути ревеше за Хари, а сега се превърна в Харолд.
-Първо той не ми е никакво „семейство” и второ... - не знам какво да кажа като второ...
-Не викай, защото сега ще те заведа при шефа.
-Нито ти, нито шефа ти ще ме спрете! Ясно ли ти е? - без да ми отговори ме удари. Полетях към стената и си ударих главата. Замаях се, но продължих да вървя. Всичко пред мен се въртеше, усещах как кръв се спуска по лицето ми. Беше дразнещо, защото гъделичкаше. Онзи отвори някаква врата и влязохме. Стаята беше мрачна, нямаше и малка светлинка която да откроява обстановката. В нея имаше огромна библиотека и бюро, със завъртян стол към защорения прозорец.
-Ето я великата Елена! - груб мъжки глас огласи стаята. След това последва смях. Сетих се за случките с Хари и се усмихнах, беше малка, но искрена усмивка.
-Явно трябва да започна да се маскирам, прекалено много хора ме познават и ме искат за себе си. - иронизирах положението в което попаднах.
-Аз не съм човекът който ще търпи шегите ти, Еленаа! - завъртя стола си и стана, приближи се към мен и огледа тялото ми. Просто прекрасно, точно днес ли трябваше да се обличам с къси рокли...
-Отвращавате ме! - затворих очите си и ги задържах в същото положение за десетина секунди.
-Нищо чудно, че си била момиче на Хари. Това тяло, тези червени устни, тези набиващи се очи, а и това бунтарско поведение. Ако не те познавах щях да кажа, че си му сестра. Животът с него те е направил лоша, ти не беше такава Елена, той те промени. А знаеш ли аз колко преди него те исках, знаеш ли какво трябваше да дам на баща ти, за да може сега да си тук?
