ГТЕ
Крисчън ме води до банята. Пуска водата и ме подбутва под душа. Кръвта засъхнала по бедрата ми започва да се отмива. Той се приближава и смъква презрамката на така наречената ми рокля. Прогаря ме. Сякаш се опитва да отскубне сърцето ми. Смъква роклята ми бавно и тя пада върху мокрите плочки. С върха на пръстите си погалва пространството между гърдите ми. Изтръпвам. Инстинктивно хващам ръката му и я отдръпвам от тялото ми. Една самотна сълза се пуска по бузата ми, но течащата струя я отнася заедно със себе си.
-Не смей да ме докосваш отново! - говоря през зъби и бавно злото изплува във вените ми. - Излез, веднага! - повишавам тоналността си, а гласът ми е пресипнал. Посочвам му вратата, а той излиза безмълвно.
Риданията ми ехтят из банята. В гърдите ми бушува пожар. Изгаря и последния щастлив спомен, който се е запечатал в съзнанието ми. Изпепелява цялата любов, която поддържа сърцето ми живо.
Харолд, моята най-голяма и унищожителна любов. Човекът отнел невинността ми, човекът купил тялото ми, човекът взел ми всичко най-свято, но най-вече човекът, който ме научи да обичам.
Това тяло, за първи път бе докоснато от него. Тези устни, за първи път бяха целунати от него. Това сърце се влюби завинаги в него.
Чувствам болка. Остра, пронизваща душата ми като с безброй стрели убийствена. Усещам празнота. В утробата ми вече не живее чистота. Умирам ли сега? Не, урок за тебе бе това.
Истина, лъжа? Добро, зло? Къде точно е границата? А съществувала ли е някога? Щом толкова лесно можеш да отнемеш нечий живот, граница няма. Щом можеш да изричаш лъжи, докато те гледат с доверие, отдавна си загърбил границата.
А можеше да сме много щастливи. Аз, ти и то. Ние тримата и никой друг. Вече ще бъдете вие тримата. Тя, ти и то. Ще бъдете истинско семейство, което да служи за пример на млади и стари. Ще изградите кулата, която ние никога не започнахме. Ще изпитате магията да бъдете родили, а нашата магия се превърна в зловещо заклинание...
-Готова ли си? - чувам гласа на онзи подъл човек, игнорирам го и притискам ръце към гърдите си като плачът ми се разнася навсякъде. Загубих всичко. - Добре ли си, Елена? - запушвам ушите си, тембърът му е нещото, което бих искала да затрия от образа на Земята. - Ако не ми отговориш ще вляза!
Блъска вратата и застава пред мен. Оглежда голото ми тяло, а аз грабвам хавлията, която държи и я увивам около тялото си. Блъскам го и започвам да бягам. Чувам виковете и ругатните зад себе си. Обръщам се назад, за да видя къде е, но се спъвам от стойка, върху която има списания. Падам на земята и докато реагирам той вече е над мен и е ядосан.
-Къде точно мислеше да отидеш? - погали ръката ми с два пръста, а аз се отвратих.
-Махни се от мен! - опрях ръцете си на гърдите му, за да го държа на малко разстояние.
-Ако направиш и една грешка, любимият ти Харолд ще се прости с живота си.
-Не можеш да му направиш нищо!
-Да пробваме ли, скъпа Елена? - извади пистолет, който размаха пред лицето ми и го насочи в сърцето ми.
-Хайде застреляй ме, няма какво да губя, но ти ще гниеш в затвора.
-Внимавай с приказките. Хората ми следят Харолд, с едно обаждане ще го гръмнат!
-Върви по дяволите! - размърдах се под тялото му. Той ме стисна за връта. Разтвори краката ми, започна да докосва вътрешната част на бедрата ми.
-Преди да умреш, бих искал да усетя топлината ти! - остави влажна целувка върху ключицата ми.
-Недей, моля те! Боли ме. Обещавам ти, че ще те слушам. Само не наранявай Хари и ме остави поне докато се възстановя, след това прави каквото искаш с мен!
-Каквото искам, казваш! - усмихна се и се изправи. Помогна ми да стана и ме задърпа. Отведе ме в огромна спалня, която бе много изискана и красива. Върху леглото имаше дамска пижама и бельо, подаде ми ги.
-Хайде облечи се и ще вечеряме. Трябва да си изпиеш лекарството, след храна.
-Ще излезеш ли?
-Не, няма да видя нещо, което не съм виждал!
Обърнах се с гръб, облякох се набързо и отново се обърнах към онова чудовище.
-Толкова си красива! Ако беше моя нямаше да те оставям и за секунда.
-Но не съм!
-Ако желаеш веднага ще поправя този факт! - започна да се приближава до мен, притесних се и тръгнах към вратата. Когато я отворих той и затръшна и се подпря на нея. Не исках да се обръщам, защото щях да срещна очите му за пореден път.
-Защо го правиш?
-За себе си, доставя ми удоволствие! - постави ръката си на задника ми и прокара два пръста към женствеността ми. По навик затворих очи. Впи пръстите си по-силно и простенах.
-Хари недей, боли ме!
-Харолд някога повече няма да те докосне! - събуди ме от транса.
-Ще вечеряме ли? - махнах ръката му от себе си и излязох от задушливата стая.
