Обикалях из мола около един час. Избрах дрехи за довечера, но не ми се прибираше. Реших да отида на фризьор. Нямах представа какво искам, но да се надяваме, че докато стигна ще съм измислила.
-Добър ден! - поздравих всички и направо седнах на стола. Реших че е време да се подстрижа. Дължината която избрах беше над рамената. Изправиха косата ми и в последствие реших, че не желая друга прическа. Платих и си тръгнах.
-Върнах се! - смяхът на Хари и Елизабет се чуваше из цялата къща. Оставих чантите в хола и отидох до кухнята. Беше пълна лудница, а те двамата бяха целите в брашно. -Какво се случва?
-Хари искаше да ми помогне, обаче не му се получи. А ти какво си направила с косата си?
-Отрязах я. Така се харесвам повече. Искате ли да ви помогна с чистенето?
-Не! Ти може да се проготвяш и като си готова ме извикай. Колкото по-рано излезем, толкова повече време ще бъдем заедно.
-На вашите заповеди, господин Стайлс! - извъртях поглед и отидох да си взема чантите. Качих се в стаята си и започнах да се обличам.
Роклята ми беше три пръста над коляното и типично за мен в черен цвят. Беше с гол гръб и на места обсипана със тъмносин брокат. Затова я съчетах със тъмно синя чанта и черни обувки. Сложих си очна линия и спирала. И отново типично за мен, тъмночервено червило. За финал се напръсках с парфюм. Погледнах към стенния часовник, часът беше 16:30. Излизаме доста рано, но както той каза, ще имаме повече време заедно.
Слязох в кухнята, но Хари го нямаше. Само Елизабет беше там.
-Много си красива, Елена!
-Благодаря ви! А къде е, Хари?
-Отиде до горе, за да се приготви.
-Добре. - успокоение заля напрегнатото ми тяло. Помислих, че си е отишъл и се е отказал от срещата ни, ако въобще мога да я нарека такава.
Вече минаваше 17:00 часа, а той все още не идваше. Все гледах към стълбите и най-сетне се появи.
-Много си красива сърничке! - оглеждаше ме отгоре до долу. Аз пък гледах само очите му, онези очи които можеха да те изпратят в най-зелените и дълбоки гори. А и трябва да отбележа, че за първи път го виждам с костюм!
-И ти също! - усмихнах му се и излязохме. Отвори ми вратата на колата и когато вече бях вътре и той се качи.
