Умирам ли, Господи? Умирам ли за тези унищожителни пръсти, които да се притискат забързано и грубо в мен? Умирам ли за ласките и мокрите целувки по бедрата? Умирам ли за огнения му език върху тялото си? Умирам ли за тези дяволски усещания? Как да кажа "Не"?
-Хари престани! Причиняваш ми болка! - тялото ми искаше цялото това изкушение, но разумът - с него, нямах сили да се боря.
-Скъпа ти ми причиняваш по-голяма болка. Искам те, защо се бунтуваш?
-По дяволите, просто ме остави намира! - един миг ме делеше от първичното ми желание. Сега съм негова до болка. Тялото ми, душата, всичко му принадлежи, дори и малкото здрав разум, който ми бе останал е негов.
Жадно целуваше горещата кожа около гърдите ми. Докосваше ги с връхчетата на пръстите си. Едва сдържах бясните си стонове, които се удряха в стените и след това се разпиляваха в пространството. - Обичам всяка секунд с теб, Харолд! - едва успях да напрегна мускулите си, за да се подпра на лакти и да усетя вкуса на топлите му устни. Отново се върнах в първоначалната си позиция и оставих Хари да властва над мен.
Влажността между краката ми започваше да нараства, а зверският ми инстинкт искаше члена на Хоролд вътре в мен. Пръстите му приковаваха всяка клетка от организма ми. Правеше кръгови движения около срамните ми устни и постепенно се забиваше като ме оставяше недовършена.
Нищо не бе по сладко и грешно от това чувство, да усещам Хародл в мен. Сякаш бях в нереално пространство, сякаш цялото време на света бе с нас, сякаш магия докосваше телата ни..
-Мисля, че това ти беше достатъчно, засега. - отдели се от мен, намигна ми и просто излезе, излезе и ме остави недовършена. - Глупак! - извиках след него, преди вратата да се тръшне с все сила.
Малко по-късно в същия ден излязох да се поразходя, защото Хари беше на работа, а вкъщи ми доскуча. Докато вървях, някаква кола спря до мен и прозорецът се свали надолу, мъжът от инцидента се усмихна и ми направи знак да се кача, без да го обмислям последвах реакцията му.
-Качих се в колата, но все още не знам името Ви.
-Крисчън.
-Грей? - засмяхме се. - Пошегувах се, извинете ме!
-Мисля, че Крисчън е достатъчно, ами Вие?
-Да, както прецените, важното е, че поне разбрах името Ви.
-Да си говорим на "ти", Елена?
