На следващата вечер Кендъл дойде вкъщи. Хари трепереше над нея, сякаш всеки момент ще умре в ръцете му. Не ѝ допадаше вечерята, която бях приготвила сама. Подправките ѝ били прекалено много, не обичала толкова висококалорични храни. Помоли ме да я заведа до кухнята. И аз го направих. Държеше се все едно си е вкъщи. Извади от хладилника топено сирене, взе нож и филийка хляб, без капка стеснение. Поряза си пръста. Хари изпадна в паника. Веднага проми раната с кислородна вода и грижливо постави лепенка. Кендъл изпитваше удоволствие. Наблюдавах лукавата ѝ усмивка докато Хари се грижеше за нея. Злоупотребяваше с чувствата му. Малко по-късно Хари ѝ предложи да живее с нас, за да се чувства по-добре, а и да не бъде сама. Както се очакваше тя прие. Каза, че още утре ще се настани. А аз дори не успях да изкажа мнението си. За първи път се почувствах пренебрегната от Хари, но не и за последен.
Както Хари бе докарал Кендъл, така сега и я закара. След като останах сама събрах всичко от масата и го хвърлих в коша. Искаше ми се така както се отървах от ненужните боклуци, да се отърва и от ненужните хора. Ако имах магическа пръчка, със сигурност бих се възползвала от нея.
Когато Хари се прибра беше доста развеселен. Попитах го на какво се дължи доброто му настроение, а той каза, че Кендъл му е разказала много забавна история. Попита ме дали искам да я чуя, но просто извърнах поглед и излязох на терасата. Вятърът минаваше през мен, сякаш се опитваше да отнесе със себе си лошите чувства и тъгата ми, но не успяваше, защото те се бяха прикрепили към мен, бяха пуснали дълбоки корени, които не можеше да изтръгнеш дори с всичките си сили.
Усетих ръцете на Хари да обхващат раменете ми, леко потрепнах от допира и се обърнах към него. Търсех спасение, очите му бяха този пристан, за който щях да се хвана, но изчезна точно като мираж,защото този пристан принадлежеше на други. На онези, които можеха да плуват, на онези, които щяха да се докопат до него. А за тези като мен, вълните ще утешат болката, ще измият всичко, което е замърсило съзнанието и ще погребат тялото ти на дъното... И тогава никой няма да страда за теб, няма да страда, защото няма да има това право.
-Знаеш ли...- опитах да завържа думите си, но сълзите изплуваха и устата ми се заши.
-Недей! - и край, казваш една дума и целият свят е твой. Но този път, не се продавам и за милион думи.
-Мислиш, че когато кажеш едно "недей" ще оправиш нещата? - тоналността ми се покачи дотолкова, че да покажа сериозността на проблема. -Не и този път Харолд Стайлс! Няма да ме купиш нито с пари, нито с думи. Не съм като родителите си! И не се продавам за две мили думи!
-Какъв е проблемът Елена, би ли ми обяснила? - и той постави черешката върху тортата. Излязох извън равновесие. Причерня ми и се хванах за него. -Скъпа!
-Добре съм! - бързо се съвзех и поклатих глава. Усещах в стомаха си силно бунтуване и сякаш вулкан се приготвяше да изригне. Изтичах в тоалетната и вечерята ми току що бе върната.
-Ще вляза!
-Не! Моля те! Добре съм! - след като се съвзех излязох и Хари стоеше пред вратата.
-Хайде отиваме в болница!
-Няма нужда, искам да поспя. Само стой с мен, имам нужда от теб, не от болници.
Нямах сила да сваля дрехите си. Още щом докоснах главата си до възглавницата очите ми интуитивно се затвориха. Спокойствие обгърни ме и не ме напускай никога...
------------------------------------------------------------------------------------------
Ако главата ви хареса дайте звезда и споделете мнението си в коментарите!
